Преди колата да се катурне

Най-глобалният ни проблем май ще се окаже, че никак не сме се научили да предварваме бедите, като си спомняме в какво сме сгрешили. И като персони, и като общество. Да не говорим, че умните избягват провали само на базата на чуждия опит. Но ние традиционно си обичаме „и тоягите, и солта“. След поредицата от катаклизми – бури, градушки, наводнения и земетресения, надълго и широко си повтаряхме как нямаме предвидливост и застрахователна култура. И как, когато ни връхлети бедата, чакаме държавата да ни оправи щетите.

И как всъщност държавата това сме всички ние и за да даде на някого, трябва да вземе от другиго. И как при оскъдни обществени средства това винаги е проблем и създава различни диспропорции и несправедливости. В крайна сметка се стигна до внасяне на законопроект в парламента всеки собственик на имот да е задължен да взема мерки за предпазването му, включително като го застрахова срещу основни рискове и изпълнява предписанията на съответните институции.

Веднага се надигнаха критици, които видяха в това поредно потъпкване на народа и зарязването му от страна на държавата… Законопроектът не отговарял на очакванията на хората?! Ами ако трябва да сме честни, очакванията на мнозина са да не правят нищо полезно за себе си и за имотите си, пък след това държавата да ги оправя. Но тук вече се сблъскват с нежеланието на тези, които редовно си плащат всички данъци, осигуровки и си правят застраховки, да плащат за нехайните.

Вярно е, че има бедни, за които държавата трябва да направи механизъм как ще ги подпомага. Но под този параграф удобно са се приютили доста други, които паразитстват на наш гръб. Стига вече!