Превенция на нехайството

Петър ГАЛЕВ

Болезнената истина е, че здравната реформа трябва да започне в съзнанието и действията на всеки от нас. Никакви административни мерки не могат да заменят отговорността към собственото здраве. Да, проблемите по болници и поликлиники са много, но водеща причина за първото място в черните болестни класации са нехайството и безпросветността. Нищо че не сме виновни за това. Десетилетия ни внушаваха, че за нас се грижат някакви инстанции, а работата ни е да изпълним предсрочно плана. По-възрастното поколение възприемаше като слабост и глезотия „ходенето по доктори“.

За младите пък това не е тема, ще го мислят, когато остареят и се разболеят. Е, видя се, че така не става. Никакви структури не могат да заменят грижата за себе си. Но вече здравето е натикано в задния двор на ценностите. На думи си го желаем, чукаме на дърво, като чуем за закъсал познат, и с това се изчерпва всичко. Лекарите свикнаха, че се сблъскват основно с болести в краен стадий, когато ефективната намеса е силно ограничена. Това доведе до онова озлобление между медици и пациенти, за което четем през ден. Както и до драстичния отлив на професионалисти от системата.

Те просто отиват в държавите, където и хората, и фондовете си правят сметката до стотинка и дават мило и драго за превенция и профилактика, за да не се стигне до изявено заболяване. Когато и ние започнем да правим реални неща за здравето си, тогава ще са оправдани и логични високите ни изисквания към здравната система. Но явно сме избрали да минем през тежки турбуленции и насила - чрез негативен личен и колективен опит – да осъзнаем колко скъпо в пряк и преносен смисъл е да допуснеш болестта дори когато е можело да я избегнеш. И едва после да му търсиш колая…