.jpg)
Просъници в жегата
Петър ГАЛЕВ
Истинско изкуство е да живееш така, че хем на теб да ти е добре, хем да не пречиш и на другите да се чувстват добре. Този принцип отдавна е залегнал в различни законови текстове, повеляващи, че правата на всеки свършват там, където започват правата на другите. Обаче това умение нещо все ни се изплъзва в България. И се получава нещо като постоянно взаимно пречене. Размислите ми на тази тема са провокирани от нещо дребно на пръв поглед, което добре илюстрира пълната липса дори на мисъл за съобразяване с околните. Всяка година, когато живакът гони тавана на термометъра, всички държим нощем прозорците си отворени. И не стига мъчителното въртене в горещите чаршафи, но тъкмо се унасяш, когато отвън в малките часове долита турбочалга с максимални децибели. Веселят се хората и хич не им пука, че цели квартали, които след няколко часа стават за работа, ще бъдат събудени посред нощ. След това под прозорците ще мине някоя подпийнала компания, коментираща на кресчендо прав ли е съдията за жълтия картон, или не. Ама, че е 3 часа – изобщо не им е тема. После към пет без нещо съвестен съсед ще пусне радиото така, че да си в час с първите емисии, независимо искаш или не. И тя нощта минала. Който спал, спал. И довечера – пак. А викането на полиция за шумни компании е тегава работа у нас. Защото трещенето по нощите е масов спорт, няма насмогване. Ама я идете в Германия да надуете плейъра след 10 вечерта. Не ви мърдат 150 евро глоба. А и на никого не му минава през ума да увреди свещената почивка на околните. Дребна работа, ама нали точно тези камъчета обръщат голямата кола – по Европа в приказките, а у нас - в реалността.
