С „а“ или с „ъ“ се пишеше петък?

Най-сетне балонът на висшето образование у нас се спука. Или поне започна силно да изпуска въздух. Стотици места в почти всички университети и институти остават незаети. Някои анализатори намират това за тревожно. Според мен е силно положителен факт. Защото така ще започне реален оздравителен и отрезвителен процес в образованието изобщо. Главната причина за днешния дефицит на студенти е изкуствено увеличеният брой на висшите училища, на специалностите и на местата в тях. Отдавна мнозина видяха добри възможности в привличането на младежи, желаещи диплома. И превърнаха обучението просто в бизнес. И това не е осъдително. Но когато не е съчетано с истински капацитет, с реални програми и преподаватели, връзката с реалността се губи и сривът е неизбежен. Да не говорим, че дори и всички университети да бяха качествени, броят на желаните от тях абитуриенти не кореспондира с демографската ситуация в България. Всяко градче си откри филиал и дори университет, акредитира специалности с модерно звучащи имена и започна да приема всеки, който си е внушил, че може да напише трите си имена без много грешки. Но бизнесът и институциите все пак имат някакви критерии и се хващат за главата, когато наемат висшисти с помпозно изглеждащи дипломи, които обаче не могат да сметнат две и две. Сега ще преминем през процес на пречистване и на фалити на образователни институции. Той ще е дълъг, защото първо трябва средното образование да произвежда абитуриенти, които знаят кой е например Атанас Далчев и как се решава квадратно уравнение. След това ще трябва се върнат реалните конкурси в университетите или да има тясно сито след първи курс. И тогава ще можем да говорим за истински висшисти. А дотогава ще сме свидетели на полуграмотни и получленоразделни „бакалаври“ и „магистри“ в много от специалностите.