.jpg)
Сбогом на домата
Петър ГАЛЕВ
Ако някой ми беше казал преди години, че ще търся вносни зеленчуци, за да са по-вкусни, щях дълго да се смея. Нали сме градината на Европа и наши предци са създавали цели колонии в Австроунгария, за да ги учат на плодородие!? Минало незабравимо! Ясно си спомням приказките, че западният зарзават го докарва прекрасно на вид и размер, но е пластмасов на вкус. Е, догонихме ги, че и ги задминахме. Хапваме си на воля домати с твърдостта на дъбов паркет и очевидно с подобен привкус.
Днес децата изобщо не знаят какво е истински домат, който, като го отхапеш, все едно си поел амброзия. Лошото е, че дори и в малките частни стопанства хората започнаха да садят уродливите червендалести тупузи, за да имат трайността на тиква. Таях известна надежда, че когато зеленчуците вече не са от парници, ще придобият малко вкус. Нищо подобно! При това се убедих, че са абсолютна спекулация етикетите „розов домат” и подобни, които се продават на двойна цена. Абсолютно същият полиуретан. Явно разчитат на милите ни спомени. Затова съм принуден да търся стока от Гърция и Македония, която напомня на истинска храна. Очевидно ще трябва да преживеем същото, което стана с млякото, сиренето и кашкавала. Дълги години ментета и бавно завръщане на пазара на традиционния български зарзават, разбира се под етикета „био” и с по-солена цена. Но дори и така да е, нека да имаме реален избор. Иначе ще можем да си изрязваме домати от свежите картинки по списанията и да ги похапваме със същото усещане като тези от щанда.
