Сетихме се да се уплашим…

Странно нещо е човешката психика и още по-странно – масовата българска. Сега много ни е страх от новия вирус. Знаете ли защо? Защото можем изцяло да отхвърлим вината от себе си, нищо съществено не зависи от всеки индивид, с изключение на хигиенните мерки, в които традиционно не сме силни. Т.е. ако се заразим, виновна ще ни е съдбата, правителството, съседите, колегите, Великите сили. И това ни успокоява, пардон, налива нафта в огъня на паниката. А защо не ни е страх от ежегодния сезонен грип и никога не сме в истерия от него, при все че взима хиляди жертви? Защото много неща, свързани с този грип, зависят пряко от нас. Зависят, но масово не ги правим и съответно нямаме никаква психологическа полза от паника. Няма и кого да обвиним, а, както знаете, уважаеми сънародници, на нас любимото ни занимание е някой да ни е виновен. И ако това е обективно невъзможно, на нас ситуацията не ни е интересна. Срещу грипа има ваксина – не си я поставяме! Има специфични противогрипни лекарства – не ги започваме бързо, според предписанията, а изчакваме за „всеки случай“, когато те са по-малко ефективни… И само грипът ли е? У нас най-много хора умират не от вируси, а от хипертония и свързаните с нея усложнения. Знае се каква е превенцията на това състояние – здравословно хранене, активно движение и редовен прием на лекарства, когато първите две мерки не са достатъчни. Е, правим ли го масово? Не. Какво тогава сме се тръшнали сега с този коронавирус?! Ще ни е интересен, докато не открият ваксина и лечение. След това ние няма да ги прилагаме, за да не храним „световната фармацевтична мафия“.