Скопие ни плюе, не вали дъжд...

Добрата новина е, че у нас има поне един въпрос, по който има политически и обществен консенсус – позицията за Република Северна Македония. Най-сетне стана ясно, че дългогодишните деликатност и отстъпки от София няма да доведат до позитивен резултат, т.е. до признаване на обективните исторически факти. Защото цели поколения във възникналата в средата на ХХ в. държава са възпитавани в тезите на Коминтерна и на нашенските родоотстъпници, начело с Георги Димитров. Затова времето за компромиси приключи. Но имаме сериозен проблем! Държавниците ни не умеят всеки път кратко и ясно да повтарят българската позиция: ние не сме против прословутия идентитет на братята ни отвъд сегашната югозападна граница. Нека днес да се наричат и чувстват, както искат. Но сме против фалшификацията на историята. И против драстичната антибългарска риторика в учебниците и медиите им. То не бяхме „татари“, „фашисти“, „окупатори“... А техните държавници много хитро смесват темите и представят едва ли не, че им пречим сега да се определят като каквито искат. Няма държава, която би гласувала „за“ друга държава при тежката негативна кампания, каквато Скопие води срещу България. Другите от ЕС били възмутени, твърди хърватският президент. А защо не се възмутиха, когато Гърция блокира напълно и категорично съседите 20 години, докато не променят името на държавата си и се откажат от звездата на Вергина. Това не беше ли „идентитет“? Така че, няма място за отстъпки, но ще трябват усилия за широко представяне, обясняване и защита на българската позиция пред държавите от ЕС. Навсякъде има историци – слависти и специалисти по Балканска история, нека да им дадем думата и да съдействаме мнението им да се прочете и види по европейските медии.