Следизборна агитация

Не само избирателната система, всичко, свързано с изборите у нас, трябва да се промени! Напълно комични са всякакви „официални“ забрани за агитация, за социологически данни, за продажба на алкохол и самият „ден за размисъл“. Тези отживелици в закона само отварят вратата за безумни жалби и напразни съдебни разправии. Ако някой ще се повлияе от агитация в дванайсет без и ще решава на път за урната за кого да гласува, законът няма да го направи по-разумен и нормален гражданин. По-добре да увеличат глобите, както и контрола за неизчистени агитационни материали след вота. Това вече е нещо реално. Големият въпрос обаче си остава липсата на реални дебати между кандидатите за властта. Те все дърпат разговора към общите приказки или към махленски нападки помежду си. Вместо да вземат например три, но конкретни въпроса, които реално зависят от политическата воля, и да кажат как биха ги решили от депутатските кресла. Както правят в старите демокрации. Там всеки знае, като подкрепи дадена партия, какво ще последва във всекидневието му. На нас дебати „за“ и „против“ абортите ни се струват нелепи, но и тук имаме теми, които не зависят толкова от пари и други ресурси, а от визията и желанието на политиците. Като въвеждането на вероучение в училищата например. Защото приказките за двойни доходи вече не хващат дикиш. Електоратът научи, че баницата е една и е малка, независимо кой е в премиерското кресло. И понеже заедно с депутатите сменихме и часовото време, пак ще напомня очакването ни следващата власт да извади страната от това въртене на стрелките. Само това добро да направят, пак ще го запомним. А ако и намалят корупцията с няколко процента, това вече ще го усетим и по джоба си.