Следварително

Петър ГАЛЕВ

Тази дума я няма дори в най-новия правописен речник на българския език, но съм сигурен, че повечето хора прекрасно разбират какво означава. По-лошото е, че не само разбират, но и го усещат на гърба си. Защото сме царе на следварителното. Винаги след някое драматично събитие се взимат мерки, все едно че проблемът тепърва предстои. Така пропускаме да се огледаме какво друго може да се случи, та да се опитаме да го предотвратим, но предварително. Иначе напълно покриваме смисъла на старата народна поговорка „След дъжд качулка”. То не бяха проверки на тролейните жици, след като убиха жена; инспекции по трафопостове, след като изгоря дете; рязане на гнили дървета след затиснати от клоните хора; изгонване на изпращачите от летищата след атентата в Сарафово и какво ли още не. Проблемът е, че почти никога злото не се повтаря в идентичен вид и предприетите постфактум извънредни мерки само ни затормозяват без особен смисъл. Истината е в постоянните, планирани и дългосрочни усилия за сигурност в различните сфери, а не в кампанийността. Естествено, няма 100 процента гаранция, че всичко може да се предвиди, но и няма нещо по-жалко от закъснели напъни за превенция на вече ударил ни гръм. Лошото е, че в това отношение има пълно единомислие между държавата и отделните й граждани. И институциите, и повечето от нас  обичаме да се вайкаме „после”. А преди това само чукаме на дърво да не ни се случи. Ама то все някога се случва...
 

Сподели във Facebook