Социо метастази

Всички сме постоянно потресени, съкрушени, разтърсени от симптомите. И това е напълно естествена човешка реакция. Но още не можем да се опомним, стегнем и да започнем лечението на болестта. За какво говоря ли? Ами симптомите ни заливат всеки ден чрез медиите, а десетки семейства ги изпитват „на живо“: убит при спречкване в класната стая ученик, първокласник в болница след сбиване; осакатени хора при скандали между шофьори, все едно са малтретирани от джихадисти; блъснати, сгазени и унищожени от катастрофи – на брой повече от жертвите на драматични природни бедствия… Зад всичко това надзърта общественият карцином, наречен бездуховност. Неговите метастази завладяват все повече органи на народното тяло. Всичко, разбира се, както и при биологичния рак, започва с малки мутации в отделни клетки. Още малкото дете разбира, че е престижно да избута другарчето, да го надвие с мускули, както татко му прави, като го ядосат в кварталното капанче. Завладяването на всякакви предметно-битови територии чрез нахалство, безпардонност и ловкост се е превърнало в единствения източник на самочувствие за прекалено много семейства, разбирай клетки на общия ни организъм. „Кой си ти, бе“ и „К’ъв си ти, бе?“ са най-честите изрази между сънародници дори при минимално напрежение помежду им, да кажем, леко се бутнали в навалица. И веднага ругатни, заплахи, бой… Другите, хората, които се опитват да са нормални, да учат децата си, че престижът идва от знания, четене и мислене, са все по-малко. А това са имунните ни клетки, но те изнемогват. Дано да не продължаваме да чакаме поредните симптоми и болки на тумора, а да се опитаме да го отрежем. Но всеки трябва да започне от себе си и близките си.