Спасяване на спасителите

Млад пожарникар пострада тежко при изпълнение на служебния си дълг. Не казвам „задължения“, защото азбучна истина е, че при някои професии работата е по-особена – налага се да си рискуваш живота, за да спасиш другиго. Огнеборците и близките им със сигурност знаят това. Така е по целия свят. Но едва ли някой от тези мъже очаква, че ако пострада на дежурство, за лечението му ще трябва да се събират пари чрез извънредни акции. Ето тук вече идва огромната разлика с целия цивилизован свят. Всяка рискова професия трябва да има застраховка, която не само да покрива абсолютно всички разходи по лечение и възстановяване, но и издръжката на децата и семейството на пострадалия, ако той остане неработоспособен или с него се случи непоправимото. Тревожното новинарско съобщение, че се събират средства за спасяването на 25-годишния Олег Гълъбов, всъщност гласи между редовете, че нашата държава не се намира нито в Европейския съюз, нито действието се развива в ХХI век. Сигурен съм, че лекарите в „Пирогов“ правят всичко за самоотвержения пациент. Но системата е такава, че различни скъпи консумативи трябва да се осигуряват от близките. С тази действителност всеки ден се сблъскват стотици пациенти. Но оставим ли и тези, на които разчитаме да ни спасяват при пожари, земетресения и катастрофи, да се оправят сами, когато техният живот е застрашен, това вече е много тежка обществена диагноза. Злокачествена! Моите уважения към полицейския синдикат, който набира средства за колегата си. Но ми се струва, че е много по-важно да изисква и отстоява железен механизъм за покриване на рисковете при колегите си, отколкото след това пожарно да открива благотворителни сметки…