Средновековие в ХХI в.

Преди векове християнството изживя своя фанатичен период. Емблема му беше всемогъщата Инквизиция, която държеше в ръцете си дори монарсите. Кръстоносните походи, мъченията и кладите останаха в историята, а след това Европа въз основа на съвсем ново виждане за вярата и религията постигна огромен напредък, поведе света и изгради днешното общество на свобода, равни възможности, зачитане на различията. Но наивно повярвахме, че този модел е универсален и всеобщо приемлив. Днес не ни се вярва или по-скоро на европейските лидери не им се вярва, че в ХХI в. е възможен такъв огромен щурм срещу християнските ни основи. Защото точно това се случва в момента. По-лошо е от познатите ни войни, в които загиват милиони, но не променят базовите принципи на живота ни. Сега сме подложени на минимум двойна атака – освен преките масови избивания на хора в знакови за цивилизацията ни места притокът на милиони мигранти бавно, но сигурно подменя етническия и религиозния баланс на континента. Всички виждаме последствията, които ще се засилват от ден на ден. Ясно е, че водачите на ЕС и на другите мощни християнски държави трябва да намерят решението за справяне с новата война. Вече е сигурно, че това няма да е лесно и бързо. Но времето просто да казваме на онези с ятаганите, че ние сме толерантни и няма да ни уплашат, безвъзвратно мина. Ако не са го осъзнали в Берлин, Париж и Брюксел, скоро там ще вземат връх техни екстремистки партии, казващи истини, но предлагащи действия, много далече от демокрацията. А целта не е да избираме между различни видове мракобесие. Шансът е умерените управници правилно и твърдо да сложат чертата, отвъд която либералните принципи ще доведат до самоунищожението ни.