Стабилност в кризата

Това не е първият ми коментар за Софийската опера и балет, но никога не съм предполагал, че тази културна институция ще се окаже водеща и в сфера, на пръв поглед далечна от основната ѝ дейност. Едва ли има някой, който да не знае, че Националната ни опера отдавна премина географските граници на страната и вълнува публиката по всички краища на света. Оказа се, че водещият театър на столичната ул. „Врабча“ този път ни възхити не само с представления от най-високо качество. Операта стана един от островите на стабилност в кризата. Вместо оплакване и вайкане от тежките времена за изкуството екипът на Пламен Карталов преустрои сериозно дейността, което позволи представленията да продължат. Но не си представяйте работа напук на опасността. Напротив! Оперите и балетите се представят при комплексни мерки за сигурност. На първо място креслата на партера са демонтирани, за да може оркестърът да има повече пространство и да работи при необходимата безопасна дистанция. Зрителите се приемат на балконите, но през място. И за да не се „обърка“ някой, на свободните столове са поставени красиви цветя. И, разбира се, всички са с маски, според изискванията на здравните власти. А антрактите са премахнати или съкратени по времетраене. По този начин имаме достъп до любимия театър, без да рискуваме здравето си.

А в тези времена посещението на спектакъл не е просто удоволствие и развлечение. То е нещо като пъпна връв, която ни връща енергията, смисъла да съществуваме, вярата, че все пак не всичко е сринато, затворено, отложено за неопределено време. Затова ми се струва, че колкото и изкуството да е крехко като житейско проявление, има негови представители, които показаха разум и сила, на която могат да завидят доста институции, призвани по дефиниция да се борят с кризисни ситуации.