Светлината в тунела

Петър ГАЛЕВ

Няколко български семейства, при това изпаднали в крайно трагична ситуация, доказаха, че има надежда за обществото ни. Показаха, че човек може да съхрани най-благородните пластове от същността си дори във времена на криза, бедност и политически разпри.

При цялата дезинтеграция помежду ни и всекидневни прояви на нетърпимост на всички социални равнища има хора, които, губейки син или дъщеря, баща или майка, брат или съпруг, дариха шанса на други, напълно непознати люде да живеят.

Представяте ли си как изглеждат, особено пречупени през тази саможертва, всекидневното ни мърморене и заяждане, преливането от пусто в празно и прословутият нашенски скепсис?

Парадоксално се оказа, че когато групово сме най-негативно настроени, все повече хора чрез лични жестове и благородни решения казват „стига” и протягат ръка на околните. Това е най-скъпият морален дар, но и своеобразен шамар за всички, които, дори без да са ударени от съдбата, всячески загърбват ближния си.

И въпреки всичко нещо се е размразило в гърдите ни, след като дори в скръбта си повече близки на нелепо загинали хора спасяват с органите им безнадеждно болни; кръводарителите се умножават; расте броят на желаещите да отгледат изоставени деца. Точно от такава човещина ще тръгне първо нравственото ни съвземане, взаимодействието помежду ни, а след това много по-лесно ще дойде и материалният възход.

 

Сподели във Facebook