Темида без везна и меч

При цялото ми желание да погледна на правосъдието ни откъм положителната му страна другата – тъмната, все избива на повърхността. Преди повече от половин година един току-що навършил пълнолетие младеж намушка пет (!) пъти с нож свой малолетен приятел, който за щастие оцеля. След първоначалните опити да представи жертвата като „самонаранила се“ извършителят си призна вината и това му осигури доста по-благоприятното съкратено производство. И в деня, в който се очакваше да има присъда, да избухне справедливостта, всичко се спихна. Този път обаче мирисът не е на вечно и не без основание подозираната корупция. Сега става дума за нехайство, за липса на внимание към детайла, към подробностите, които в правото винаги са решаващи. Прокуратурата объркала в своите документи датата, на която е извършено деянието. Иначе са много пунктуални, когато се оплакват от претовареност, от ниски заплати, от лоши обществени нагласи към тях и какво ли не. А когато един кристално ясен казус, защото има и признание, беше придвижен с космическа за нашето правосъдие скорост от 6 месеца почти до присъда, оплетоха работата. Но нали никой не носи отговорност за такива дребни неща, това си е автономно царство, пак всичко ще мине и замине. Хич не ги интересува какво чувстват пострадалото момче и родителите му, както и хората в Бургаско, където се разигра нападението. Но има и нещо друго. Постоянно казват, че законите ни били перфектни, а проблемът е само в спазването им. Извинете, ама какво перфектно има в това заради една проспана от прокурора цифра цялото дело да се провали? Явно е, че няма да минем само със „саниране“ на скърцащата сграда, наречена съдебна власт, ще трябва да се гради из основи…