Траурът като новина

Клюкарското отразяване на агресията и престъпленията в медиите е съюзник на бандитизма, претръпването и безразличието на хората към заобикалящите ни безобразия. Поставянето на акцента върху битовите особености на всяка поредна трагедия подмолно повишава прага на обществената търпимост, а в значителен процент от аудиторията дори създава уродлив глад за нови случки от „сериала на ужасите“. Това ли е основното – с какви дрехи и в какви ковчези са положени жертвите, какви точно отчаяни думи са редили над гроба близките им и какво са казали съседите? И всичко се превръща в някаква рутина, прикрита зад надпреварата кой сайт, вестник или „новинарска агенция“ ще извади по-пикантни подробности, повече кръв и изкривени от мъка и безнадеждност лица. Постепенно гражданите започват да се възприемат просто като странични свидетели на насилието, живеещи с надеждата точно тях да ги подмине. Най-вероятно хората на врачанската улица, където убиха поредния млад човек, не са осъзнали, че този път гледат екшъна на живо, а не в интернет няколко часа по-късно. Рефлексът им е бил да видят какво ще стане, да използват шанса за снимки, но не и да спрат разбеснелите се бабаити. Защото постоянно им се внушава, че това си е част от всекидневието, такива са водещите новини и няма какво да се бъркаме в този дневен ред. Така че промяната в обществените нагласи трябва да започне от медиите. Наша отговорност е да не се плъзгаме по траурния воал на събитията, колкото и потребители за точно такава информация да сме си култивирали сами. А надеждата ни е аудиторията да успее да разграничи кое е журналистика и кое – долнопробна гробарска хроника.