Трудното събаряне на хаоса

Горките роми от Гърмен, на тях се падна историческата чест държавата да покаже, че няма мърдане от закона. И тъй като все още всеки се оглежда дали има такова животно и жизнеспособно ли ще е то, мургавите събратя протестират срещу „събарянето на незаконните постройки“. А аргументите им са, че не искат да са сред първите жертви на доста плахия опит за държавност. Балканската картинка се допълва от неадекватни медийни „преки включвания и репортажи“ с въпроси към циганите от рода „спокойни ли сте, като ви събарят къщите“… Все едно да питаш крадеца доволен ли е, че е заловен. Но не обвинявайте медиите, търсенето от страна на публиката е насочено повече към сеира, отколкото към някакъв смислен анализ. А и напълно резонният въпрос към обитателите на махалите защо създават безразборно деца, на които не могат да осигурят елементарни условия за живот и цивилизованост, все още се смята за немислим и осъдителен. Но е по-атрактивен телевизионният кадър на малолетна майка с две бебета на ръце, която пищи, че става студено, а няма къде да ги води. Нищо, че общината е предложила варианти, които тарторите отказват, защото така ще трябва да влязат в някакви законови релси и процедури. Сега всичко зависи от институциите. Ако се огънат, лавината със строителния хаос и гетата отново ще тръгне. Вярно е, че през годините доста хора, при това далече не само цигани, минаха между капките. Но това не може да е вечен аргумент да си стоим в кочината. Е, няма пълна справедливост. Все някъде трябва да се сложи чертата, че хаосът спира. На жителите на „Кремиковци“ се падна честта да оцелеят по закон, а не покрай него. И те ще го направят, вярвайте ми.