Тъжно и страшно

Признавам си, не вярвях, че ще ми се наложи да напиша този коментар. Смятах, че има неща, които няма защо да бъдат изговаряни и анализирани, не само в ХХI, но дори и в I-ви век от Рождението Христово. Но ето, че съм се излъгал. Едно детенце си отиде нелепо от живота. Няма по-страшно от това родители да изпращат рожбите си. Наистина ли трябва да си го кажем в прав текст, не го ли чувстваме със сърцата си? Тогава какви са тези хуманоиди, чието маломозъчно съзнание ги потикна да пишат по сайтове и форуми античовешки уродливи коментари? Нима не осъзнават, че злорадствайки от една смърт, всъщност себе си поставят в най-страшната група – на духовно загиналите. Защото да ядеш, да спиш и да бълваш словесна отрова не те прави жив! Не мога да проумея наистина ли не можем да разграничим чисто човешките отношения от каквато и да е политическа и административна роля.

Нали мнението си за политиците трябва да изразяваме с бюлетината, какво общо има тук едно дете. И изобщо каква е тази персонализирана ненавист към когото и да е? Това са прангите, които ни дърпат страшно надолу. И вместо съвременните технологии да ни помагат в очовечаването, тук се получава обратният ефект. Лепкавата отрова на дълбокия примитивизъм успява бързо и безпроблемно да залее максимален брой хора. Няма смъсъл със задна дата дистрибуторите на медийна помия да замазват с половин уста това, което самите те създадоха и наложиха. Не са се стъписали искрено, напротив, пак се ще се радват и хвалят, че са номер едно, точно както се радват дистрибуторите на дрога, че са продали поредните дози...