Указ не помага

Петър ГАЛЕВ

Често след дълго мисловно въртене в кръг на идейния пазар се явяват стоки с изтекъл срок на годност, въпреки че носят актуална дата. За нямането на лекари в България се говори от години. Но едва ли има по-нефелно предложение от това да задържаме младите специалисти чрез административна принуда.

Нали си представяте, дори такава мярка да има привиден успех, как би работил един лекар, заел някакво място буквално насила. Ясно е, че изходът е съвсем друг. Завършващите медици ще остават тук, ако могат да специализират това, което искат, и ако през това време имат средства да се издържат. На следващо място са условията за работа, които системата им предлага, отношението на пациентите и десетки други фактори.

И освен това защо се смята, че само лекарите са някакъв човешки капитал, в който държавата е вложила ресурси. Къде например могат днес да работят отличните ни по правило инженер-химици, физици, математици? В училище? За 600 лв.? Добре… И тях ли да задължим да стоят тук, като ги канят по света и им дават несравним простор за развитие? А ако тръгнем по тази линия на разсъждение, обществото е инвестирало по различни начини и в хората на физическия труд.

Освен това тук също имаме нужда от болногледачи, работници във ферми и строители. Но нали това е Евросъюзът – всеки да има свободата да работи и живее там, където е оценен, където се чувства добре. Явно нещо в цялостната постройка ни куца. Не е и само до парите. Когато открием дефекта и всички се съгласим, че е точно той, ще можем да тръгнем в някаква нормална посока.