Въртене в кръг

Всички чакаме от европейските институции адекватни и навременни решения по големите теми, които ни вълнуват. Как да защитим християнската цивилизация в Европа и свързаните с нея ценности; какво може да се направи срещу отрицателния прираст на нашия континент; има ли реално противодействие на замърсяването на околната среда и климатичните промени; как ще се повиши достъпът до медицинска помощ; какво ще се случва с възрастните хора, когато остават сами и в немощ; кога бедният Югоизток ще се доближи по стандарт до богатия Северозапад...

Ще има да почакаме обаче! Евробюрократите окончателно потвърдиха, че са царе на преливането от пусто в празно.

Доказа го решението им по така дълго чаканата отмяна на въртенето на часовника напред-назад пролет и есен. Щели тепърва да проучват и да умуват. При толкова дълго събирани мнения от експерти и отдавна изяснената вреда за човешкото здраве от допълнителния стрес при смяната на времето.

Оказва се, че с нещо очевадно не могат да се справят бързо и решително, а какво да очакваме по наистина трудни и спорни казуси. 

Точно тази мудност и липсата на здрава логика в много от решенията стана причина евроскептицизмът да стигне до непознати висоти.

Толкова ли загубиха човешка ориентация, че всичко трябва да обрасне в хиляди страници документи, месеци заседания и безплодни дебати?