Вербално плацебо

Изборът на нов омбудсман (в случая омбудсуоман) отново постави въпроса за принципите, морала и сделките в родната политика. Това безспорно е много важна тема, която ще се коментира надълго и широко. Моят въпрос обаче е друг – какво е съдържанието на тази вносна институция? Да, там има една подредена и добре платена администрация, сграда, охрана, автомобили, компютри, стелажи, изобщо цял омбудсманриат. И какво от това? Получава се нещо като официализиран „арменски поп“. Ако целта е психологическото удовлетворение, че си се оплакал и си изслушан, нещо като вербално плацебо, ок! Но струва ли си бюджетът? На някои места по света явно тази институция работи. Но със сигурност само там, където разните инстанции, фирми и монополисти се притесняват от посочване с пръст, не са загубили свойството да се изчервяват и имат реален страх за обществения си престиж. Такова нещо у нас е непознато. Много й пука на някоя си –фикация, че омбудсманът й писал да не прави повече така. Само върви една размяна на любезна кореспонденция в стил „на ваше писмо с изходящ номер… ви отговаряме с наше писмо…“. Ако питате първия срещнат, препатил от нещо, ще ви отговори, че много по-ефективен обществен защитник е например предаването „Господари на ефира“, което решава реални проблеми на много хора, без да харчи държавни пари. По принцип ролята на медиите би трябвало да е показването, разголването на някакъв проблем. Който след това да бъде подхванат и решен от институциите. Но у нас нещата са объркани. Омбудсманът е нещо като медия, ама без достъп до широката публика, а медиите са нещо като следствие и прокуратура, но без реални правомощия за това по закон…