Високо не значи калпаво

 

Петър ГАЛЕВ

Няма спор, че трябва да намерим баланса между опазването на планините и модерното развитие на туризма. Но не приемам под туризъм да се разбира основно карането на ски. Това е прекрасен спорт, но не е единственото съприкосновение с планината. Нека да видим какви са условията за пешеходни преходи, изкачването на върхове и почивките в планината. За съжаление, тук нещата често опират до границата на цивилизоваността. А от пешеходния туризъм може да се направи сериозен, целогодишен, при това екологичен бизнес, защото няма нужда от огромни съоръжения. Просто трябва стратегия, ако щете създаването на красиви легенди. Представям си каква реклама щеше да прави всяка съседна държава, ако най-високият връх на Балканите беше на нейна територия и какви тълпи щяха да идват специално, за да го изкачат. Няма да се съглася, че общуването с природата изисква едва ли не битнически условия, каквито мнения срещам по форумите. Швейцарците са пример за сливане с планината, но там няма хижа и дори заслон без баня с топла вода, тоалетна и чисти чаршафи. Не искам да коментирам в какво състояние са повечето от хижите ни. Само ще припомня, че имаме места за нощувка без тоалетна, като заслона край Леденото езеро под Мусала. Това директно означава облекчаване кой където намери. Същото е и на Черни връх. Да не говорим за други екстри като телескопи за обзор от върховете, възможност за вписване на всеки изкачил се и т.н. С малко разум и инвестиции можем да видим съвсем друг образ на българските прекрасни планини, при това не само през зимата!

Сподели във Facebook