Вместо истерия

Група млади хора на съседната маса в заведение усилено (и на високи децибели) коментираха коронавируса по време на обяд в една от бизнес сградите на София. Разнищиха всички конспиративни теории: от умишлено действие за намаляване на световното население до изпуснат по немарливост лабораторен микроорганизъм. Момичетата изразяваха истинско притеснение, а младежите демонстрираха мъжкарско високомерие по темата. За около трийсет минути, през които наблюдавах веселата компания, видях как изпусната на пода вилица беше вдигната и отново влезе в употреба след забърсване със салфетка; почистване с пръсти на „заседнала“ между зъбите храна, бъркане в носа и малко след това здрависване с преминаващ познат на компанията, търкане на очите до зачервяване, споделяне на десерт с обща лъжичка. Извинявам се за натуралистичните подробности, но всичко това ме наведе на мисълта колко поведението и по-скоро двигателните ни автоматизми не са адекватни на каквато и да е епидемична заплаха. Ако вместо коментари за световен заговор, всеки се опита да настрои елементарните си навици към безспорно тревожната ситуация с новото заболяване, ползата и за индивида, и за обществото ще е реална. Миене на ръцете; въздържане от докосване на лицето и особено на устата, носа и очите; отваряне на врати с лакета, вместо с дланта, оставане у дома при каквито и да е симптоми на вирусна инфекция, поставяне на маска или шал, когато си болен. Не е чак толкова трудно, нали?

А за епидемиите трябва да знаем, че у нас около 1000 души годишно умират от тривиалния сезонен грип! Но това не води до истерия, нито до повече ваксинации или до адекватно лечение. Затова нека да правим реално възможното и да се въздържаме от паника. Тя не е добър съветник в никаква ситуация.