Време да сме зли

Добрият човек отстъпва, не създава проблеми, помага, пази другите от неприятности… Добри ли са обаче хората, които виждат момчета и момичета да сядат пияни в колите, но не ги спират, за да не ядосат младите? Камо ли да се обадят в полицията, защото ще им създадат проблеми. Е, опазват ги от глоба, много често с цената на живота им. Истинска ли е солидарността ни, която практикуваме от десетилетия с примигването на фаровете, за да намалят насрещните скоростта и да не ги хване КАТ, че препускат като бесни.? Това ли са ни обществените спойки, така ли си галим самочувствието на готини хора?

Помислете в колко житейски ситуации нямаме рефлекса да се намесим, независимо дали става въпрос за познати хора, или сме случайни свидетели. Като се започне от дребното на пръв поглед биене на деца от родителите на улицата, за което в Западна Европа веднага викат полиция, и се стигне до всякакво рисково поведение, което се правим, че не забелязваме, защото в момента не ни засяга. Но после винаги роптаем, че няма правила и всичко е „българска работа“. Ами ние сме си тази работа. Добрата новина е, че не ни харесва.

Сега остава да видим в себе си това, което не ни харесва в другите, и може пък лека-полека нещо да се промени. Например да направим връзката между примигването със светлините или нехайното ни отминаване на автомобилните безумци и вечерните новини за поредните убити в смачканите ламарини. Както и при корупцията, публичността е лечението на поведенческите недъзи. Новите технологии ни дават шанс да извадим на светло арогантните ни сънародници във всяка област. Така децата ще свикнат, че не си готин, когато прикриваш идиот, а като го посочиш с пръст.