За Айлян и статистиката

Сърцераздирателна е трагедията на невръстното сирийче, чиято снимка обиколи медии и социални мрежи. Но мигар това е първото загинало дете от конфликтите в Близкия изток и Африка? Или по време на бежанската вълна? Задавам този въпрос, защото едва след показването на безжизненото телце на пясъка в много държави започнаха политически и граждански дискусии, искания за оставки, взаимни обвинения и какво ли не. Всъщност видяхме поредното доказателство за отдавна известната максима, че смъртта на един човек е трагедия, а смъртта на милиони е статистика. Но ако преди десетилетия масовите убийства са разкривани за световната общественост трудно и бавно, в днешно време всичко става ясно за часове. Затова нека никой да не се прави на изненадан, че деца, жени и мъже загиват или в конфликтите в собствените си държави, или по време на опита да избягат от апокалипсиса. Много е важно обаче, опитвайки се да помогнем при едно нещастие, да не предизвикваме друго. Истината е, че Европа няма капацитета да приеме неограничен брой пришълци, част от които не просто бягат от война, а са приели за своя мисия налагането на нов етно-религиозен облик на Стария континент. Тогава на какво обричаме децата си за след 20–30 години, а може би и по-бързо? Затова решенията как да се управлява бежанският поток не трябва да се вземат под емоция. Важно е Европа да остане хуманна и съпричастна, но да не допусне превръщането си в територия, от която след това други да трябва да бягат, но вече без да има накъде. Всички граждани в момента очакват ЕС да се събуди и да обяви реални мерки за разграничаване на бежанци от фанатици и план колко души, къде и за колко време може да приеме.