За целите и средствата

Петър ГАЛЕВ

Преди няколко дни известен български професор по медицина и преподавател изрази пред мен разочарованието си, че обществото ни живее с все по-занижени критерии и изисквания във всички области. Огледай се, ми каза професорът, и ще установиш, че за мнозина стремежите се свеждат до набавяне на храна, новия модел мобилен телефон, актуални за сезона дрехи и възможност за посещение на нашумяло заведение.

При това няма значение как ще се осигурят  парите за постигането на въпросните желания. Но колкото по-лесно става това, толкова по-добре. Може да е и с далавери на дребно и едро, защото оценката на околните е за крайния резултат, способите нямат значение. Ако отговаряш на масовото разбиране за благополучие, ти си вече успешен.

В такава среда много хора не търсят реално образование, а само документ, че са завършили; не търсят работа според способностите и желанията си, а само място, където да получат заплата; нямат нужда от четене и изобщо от каквато и да е интелектуална дейност, защото тя изисква време и по правило дава бавно желания резултат.

А новите модели телефони и дрехи излизат доста по-бързо на пазара... Слава Богу, в България има много хора и от друга порода. Но очевидно правилата, по които живеем, не гарантират заслуженото място на истински знаещите и можещите, на хората с визия и морал.

И все пак, докато студентите се учат от преподаватели като този, с когото беседвах за днешните тревоги на страната ни, има надежда. А и гражданското общество ясно показва, че смята да повиши критериите, особено за тези, които чрез гласа си изпраща във върховете на държавното управление.

 

Сподели във Facebook