За дългата биография

Предвиденият от много отдавна ефект на безкритичното показване на себе си в социалните мрежи започва да взима все повече „жертви“ и у нас. Първоначалното ни чувство беше, че новите технологии ни позволяват да съборим всички граници, да предизвикваме интерес към себе си без оглед на използваните способи. Дори напротив, колкото по-нетрадиционно и идиотско съдържание поствахме, на толкова повече одобрение можехме да разчитаме. Това си важи с пълна сила за голяма част от потребителите и до момента. Но ако днес си тийнейджър и младеж и не смяташ за проблем да счупиш някакви вериги в поведението, утре ще си родител, преподавател, колега, политик, министър. А биографията ти отдавна не е това, което сам пишеш в така наречения „Европейски формат на CV“. Този контролиран от теб документ е заменен от всекидневната ти активност – текстове, снимки, видео, връзки, лайкове в социалната мрежа. Те пак са контролирани от теб, но тъй като става въпрос за много дълъг процес, чувството за значимост се губи. Изводът е много прост! Добрият, нормалният, възпитаният човек е такъв навсякъде. И на живо, и в мрежата. На това трябва да научим младите. Иначе ги чакат капани, каквито вече щракат по всякакви публични личности. Искрено се съмнявам подалият оставка зам.-министър да симпатизира на фашизма. Поне хората, които го познават, твърдят, че е порядъчен човек. Но моментният порив да се направи на интересен сега му струва много скъпо. Етикетът за поведение в интернет се пише отскоро, но вече трябва да сме научили много важен урок – глобалната мрежа доведе до съвършенство библейската максима, че няма да остане нищо скрито, което да не се разкрие.