За духа и тялото

Тези дни настана някакво медийно объркване. Като водеща новина на доста места излезе, че български футболист надращил Колизеума в Рим и съответно скоростно бил арестуван. А всъщност истинска новина би имало, ако въпросната и подобните на нея персони не се представят инфантилно и просташки по света и у нас. Но не е само персонална вината за това. Големият проблем е, че върху изначалната липса на възпитание, култура и образование, върху личността на доста от провъзгласените за спортни звезди се наслагва един дебел пласт от изродено медийно внимание. Кой какви татуировки си направил, кога си оскубал веждите, с коя чалгаджийка се тръшнали пияни и какво ли още не. Май цяло спортно поколение свикна, че може да печели (псевдо)популярност с изцепките от личния си живот вместо с постижения на терена. И това се отразява по първите страници у нас, правят се интервюта като с холивудски звезди, заливат ни снимки, репортери ги гледат благоговейно все едно са пред синьокръвни особи. Така момчета, трудно сглобяващи цяло изречение от подлог, сказуемо и пряко допълнение, започват да си вярват, че са ама голяма работа. Разбира се, това е подплатено с доходи, за които дори шефът на БНБ може да мечтае. Та нека да не бързаме с охулването на конкретни имена. Лицемерно е да се правим, че досега не сме забелязвали за какво ниво става въпрос. Поне на стадиона да произвеждаха първокласна продукция. Но е видна обратната пропорционалност между хиперлуксозен живот и спортни постижения. И ако можем да простим наивизма на „Недко от Копривщица“, който през 1854 г. е издълбал името си на вратата на Божи гроб, едва ли можем да оправдаем невежеството на здраво тяло, но май без здрав дух.