За двата стола

Петър ГАЛЕВ

След гледане на много филми за войната в ранното ми детство бях на път да намразя немците. Тогава родителите ми обясниха, че е глупаво и нечестно да си изграждам лошо мнение за цял народ заради това, което политиците му в даден момент са сътворили. Струва ми се обаче, че този детински урок много хора и днес не са го научили.

Защото споровете за ролята на Русия в съвременния свят не са свързани с руския народ по принцип, нито с безспорните шедьоври, които тази нация е създала в науката, литературата и музиката. Затова няма място за обобщения от рода „за” и „против” Русия по принцип. Но не можем да си позволим колеблива позиция, когато всичките ни партньори от ЕС и НАТО аргументирано не приемат действията на руския президент в Крим.

Исторически е изпитано, че дипломацията ни не е на онова равнище, което великите въжеиграчи демонстрират, прекосявайки огромни пропасти чрез тънка тел. Доказали сме, че всеки опит да седим удобно на два стола е завършвал с болезнено тръшване на земята. Днес е важно ясно да поставим пред западните  партньори опасенията си от последствия за България при санкции срещу Русия и с тях да търсим възможните изходи. Иначе представете си какво би станало, ако светът допусне всяка компактна общност в дадена държава да си направи референдум по свои правила и да реши отделяне, автономия или присъединяване към трета страна.

При всички положения ни предстоят трудни времена. Но направим ли компромиси с демократичните стандарти, не само че няма да се спасим от проблеми, а ще се абонираме за тях дългосрочно.

 

Сподели във Facebook