За държавата на духа

Петър ГАЛЕВ

И тази година дочакахме Възкресение! Всеки го отбелязва и празнува така, както му сочат сърцето и разумът. Въпросът е дали под дебелия пласт битово-обредни наслоения през вековете ще можем да изровим онази същност на случилото се преди две хиляди години, която ни дава стимул и днес да живеем не само за единия хляб.

Кога ли ще видим възкресението на християнските ценности в България, на църквата като истински духовен наставник на хората, на държавността, на закона, на безкористните управници, на съпричастност към обществени каузи, водещи до благополучие не само на нас, но и на ближния. Иначе откъм тържествено хранене, почивки, подаръци и пътувания сме го докарали.

Остава ни да се замислим над простите въпроси, които ни убягват в препускането към успеха – отделяме ли време на децата си, на какво ги учим, помагаме ли на родителите си, каква гражданска активност сме проявили, изобщо интересува ли ни нещо извън вратата на дома ни. Парадоксът е, че всичките ни претенции към „държавата” и към „другите” всъщност са претенции към самите нас. Елементарно е, изговаряно е хиляди пъти, но още не сме го разбрали добре – за да получиш, трябва и да дадеш.

Във всеки смисъл на това понятие. Ако поговорим с младите на тези теми, ако ги насочим да прочетат поне част от Евангелията, може би празникът ще има повече смисъл. Сигурен съм, че махалото на живота ни, което беше отишло към крайната степен на бездуховност, вече започва да възвръща хода си. Тогава ще дойде и така чаканото от всички благополучие. Честито Възкресение!

 

Сподели във Facebook