За Хитлер, Сталин и другите

Признавам си, против съм за публикувани шаржови снимки в социалните мрежи да се уволняват професионалисти или да бъдат принудени да подават оставка. Тепърва поколенията ще се научат, че животът им се следи публично от раждането до смъртта и ще си правят сметка какво и къде публикуват. Защото никой не знае днешният щурав тийнейджър какъв ще стане след 20 години и дали стари, правени на шега снимки няма да бъдат използвани за изнудване, манипулации и омаскаряване. Но днес думата ми е за друго. Не вярвам заснетите с хитлеристки символи публични личности да оправдават, още по-малко да обичат фюрера. Както съм сигурен, че има доста хора, които не са се снимали с мустачки, „хайл“ и пречупени кръстове, но харесват идеите и много от действията на уродливия диктатор. Въпросът е, че ние вече се записахме като общество в групата на крайно реагиращите дори срещу карикатурно присъствие на мракобесни символи. След като обаче ще е така, всички подобни прояви трябва да се третират равнопоставено. Няма как да се прави културологичен анализ, че едни хитлероподражаващи били „лоши“, а други (като президентския съветник) „невинни“. Още по-неприятното е, че обществото продължава да бъде толерантно към други мракобесни личности и символи. Толкова е дълбока историко-психологическата ни увреда, че сме склонни да приемаме не просто шаржове, но да търпим истинска почит към доказани масови убийци и идеолози на огромни обществени и човешки трагедии като Сталин и Георги Димитров. Явно трябва да минат десетилетия, за да ги сложим където им е мястото – редом до Хитлер в редичката на отвратителните!