За кого са двойките?

Петър ГАЛЕВ


За поредна година кандидатстудентският изпит по български език и литература в университета завършва зле. Но вината за масовите двойки и тройки само частично е на зрелостниците. Няма какво да си затваряме очите пред факта, че средното образование вече масово произвежда полуграмотност. И ако не особено задълбочените знания по математика, физика и химия могат да се обяснят с факта, че това са по-тежки науки, за които се изисква и определена личностна нагласа, то незнанието на езика, на който говориш, е доста тревожно. Защото възможността да се изразяваш свързано и логично в говоримата и писмената реч е базовата степен на интелигентност, върху която се надгражда останалото знание за света. А в нашите училища българският се учи между другото, все едно трябва да си го знаем по подразбиране. Всъщност дотук се стигна заради заложените в системата максималистични изисквания, напълно разминаващи се с действителността. Децата масово не знаят къде да сложат запетая и пълен член и какъв е сюжетът на основните български книги, а изискват от тях абсурдни литературоведски анализи. Точно това е причината да заучават сложни изрази и да раждат след това прословутите „бисери”. Крайно време е изучаването на родния език да се промени коренно в училище и да стане сериозен приоритет до края на обучението. Нека младежите да знаят да пишат грамотно и какво са ни оставили великите класици, пък след това, ако стават филолози по професия, ще научат да разчепкват творбите дума по дума. Иначе пак ще се питаме коя е Султана Глаушева, пък ще пишем теми за възвишеното при не знам си кой автор.

Сподели във Facebook