За народния микроскоп

Повишената обществена чувствителност към професионалните и частните действия на властимащите е много позитивен знак. Без да сме политолози и след доста лутане как е полезно да насочим гражданската си енергия, най-сетне разбрахме, че общите приказки и лозунгите нямат никакъв ефект за подобряване на живота ни. Смисълът е в конкретните искания и по конкретни теми. Не ни харесват новите плочки по ремонтираната улица – натиск да бъдат оправени за сметка на изпълнителя. Висши политици са прегазили приемливата границата на имотно натрупване по време на мандат – да напуснат изборните постове, докато се приземят на полето на народната търпимост. И така нататък по всички сфери и теми. Сега остава и самите големци да научат същия урок. Те обаче няма да имат толкова дълго време. Не е важно едно действие само да е законно, трябва и да отговаря на мярата, на морала.

И още – добре е, че управляващите в момента показват бърза реакция при съобразяването с обществените недоволства: корекции на закони, оставки, дори само при подозрение за некоректни действия, ремонти на ремонтите. Но това е само първата стъпка. Следващата, която очакваме от тях, е изобщо да не допускат поводи за гняв по улиците или социалните мрежи. Те самите да станат много по-претенциозни към себе си и към това, което правят в конкретните си професионални области. Опозицията засега се радва, че министри и кметове се пържат на бавен огън. Но пропускат, че в близкото минало самите те са от горе до долу в кафяво, а ако отново додрапат до властта, народът ще ги гледа не под лупа, а под микроскоп.