За населението и гражданите

Националният статистически институт обяви напълно очакваните данни, че населението на страната ни продължава прогресивно да намалява и да застарява. Тази тревога не е от вчера, но все още не виждаме никакви конкретни планове и усилия за преодоляване или поне за задържане на песимистичната тенденция. Но искам да поговорим за друго. Когато четях данните, се замислих върху думата „население“. Да, в статистическата наука това е точният безпристрастен термин. Но на мен ми заприлича на нещо негативно, на живи единици единствено в биологическия смисъл на думата, на „поголовие“ от някакви мърдащи субекти. За съжаление, май наистина сме повече население върху територията, отколкото граждани на държавата си. Каква е разликата, поне в моето съзнание? Населението се възпроизвежда и умира, приютява се, отоплява се, храни се, нещо работи… Общо взето, гледа да е добре в своето завоювано с труд или заварено от предците ъгълче. Не че това не са важни неща. Все ми се струва, че гражданите на родината трябва да надскочат базовите нужди на населението. Да мислят и да се обединяват около някакви големи общи цели. Не просто как да се умножим, да сме облечени и нахранени. А да търсим и дадем смисъл на живота на децата си и на техните деца. Да им покажем някакви духовни хоризонти. Стремеж към богатство, което не се завърта само през стомаха, облеклото, стените на луксозни къщи и двигателите на мощни коли. Благоденствие, което да изгражда личности, чувстващи се част от общо историческо и културно пространство. Това, което да ни провокира да казваме Родина вместо държава. Струва ми се, че ако тръгнем по този път, ако гражданите се увеличат, тогава и НСИ ще ни успокои, че населението нараства.