За новия етап

Петър ГАЛЕВ

Не знам забелязвате ли, но май прескочихме цяла епоха в развитието на политическия ни живот. Преди хората да са вникнали какво точно означава „ляво”, „дясно”, „консервативно” и „либерално”, животът принуди и политиците, и гражданите да погледнат управлението от прагматичната, а не от идеологическата му страна. Не че у нас през последните 25 години е имало някаква ясна идеология - независимо кой е печелил изборите, - която да е влияела върху политическите решения и законодателството.

С днешна дата докарахме нещата до необходимост да се изпълнява спасителен план по точки. И дума не може да става за дългосрочни стратегии, за мисъл за десетилетно развитие и грижа за следващите поколения. Всъщност точките може да се съкратят и до една: Край на корупцията! Че няма да стане в пълен обем, е ясно и за кърмачетата. Но дори наполовина да я намалим, буксуването значително ще намалее. Всъщност тази глобалност на проблема позволи да се състави правителство.

На нивото на есенциалните необходимости няма как да има партийни различия. Добре е все пак, че най-пресните виновници за празните обороти на страната не натиснаха зеленото копче при гласуването на кабинета. Все пак е останало някакво чувство за срам. Не че утре няма да задават въпроси къде са парите, които сами раздадоха на свои хора, и няма да призовават към социален бунт... Орисниците отдавна започнаха да поставят времеви лимити на новото правителство. Но то може да изкара и пълен мандат, ако поне започне да прерязва кръвоносните съдове, изхранващи тумора и метастазите вместо сърцето, мозъка и мускулите на държавата.