За салама и изкуството

Саламът в мозъка е много по-страшен от мръвките в залата на Националната художествена галерия. Тъжно е, че по-масова обществена реакция по теми от културния живот възниква, само когато някои припознаят скандал. Иначе не съм чул, видял и прочел обилно да се коментира хаотичната и объркана система за финансиране на театрите, липсата на реални приоритети за развитие на сценичните изкуства. Софийската опера, например, се оказва с доста по-малко пари от държавата в сравнение с другите театри. Излишно е в няколко реда да описвам какво правят и постигат операта и балетът и у нас, и в чужбина. Това вече е ясно и за неизкушените в тези изкуства. Но се оказва, че безспорният успех по никакъв начин не се отразява на постъпленията от държавата. Един вид – те ще се оправят и без бюджетни пари… В подобна ситуация са и някои други културни институции, които са с национално и наднационално значение. Какво излиза – уравниловката, позната ни от времената на уж забравения Леонид Брежнев (за по-младите да поясня, че това беше лидер-бюрократ на бившия СССР през 70-те), сега се прилага успешно в нашия културен живот. И то не уравниловка, а принципът „Добрият да се оправя сам…“. Това е скандалното, а не инсталацията в изложбената зала!