За закона и милосърдието

Проверката на компетентните органи установи: „Пирогов“ няма вина за това, че на тротоара пред болницата е лежал окървавен блъснат човек и никой от спешната болница не се е отзовал на 15 метра да му помогне. Сигурен съм, че всички букви на законите и правилата са спазени. Само че този случай повдига други въпроси. Къде остана елементарната човещина? Не ме убеждавайте, че ако една сестра и един санитар излязат от някой спешен кабинет за 10 минути, през това време вътре някой ще умре… Казвам го не само по логика, но и от личен санитарски опит в тогавашния Институт за спешна медицинска помощ. Навремето като черен хумор се разказваше кратък виц. Какво е щастие? Да те блъсне линейка пред „Пирогов“. Е, днес дори и този късмет не работи… Но има строги правила кой и къде не може да се притече на помощ. Не знам обаче дали регулаторните инстанции и самите болници си дават сметка, че необремененото съзнание никога няма да приеме за нормално и допустимо човек да умира пред вратата на спешно отделение, а от там да го насочват към телефон 112. Толкова сме се овъртолили в указания, точки и алинеи, че губим напълно естествените инстинкти за взаимопомощ. Искрено уважавам екипите на „Пирогов“. Но нека те и всички други болници да не допринасят волно или неволно за задълбочаващото се недоверие между медици и пациенти. Неслучайно в анкетата на Българския лекарски съюз за насилието срещу лекари, пациентите посочват като най-голям проблем срещаното формално и високомерно отношение и бездушие. Т.е. хората са недоволни не от професионализма и качеството на лечението, а от липсата на чисто човешки контакт.

Навремето „Пирогов“ започва като болница „Червен кръст“. Тогава не е имало нито апаратури, нито лекарства. Но със сигурност са спазвали основния девиз „Милосърдие и грижи за ранените и болните“. Нека зад технологиите пак да видим това простичко правило.