Закона дим да го няма

Няма особен смисъл от законодателните напъни! Явно Народното събрание се превръща в нещо като съвещателен орган, който прескъпо за данъкоплатците и след дълги препирни се произнася по разни въпроси, но от това особен практически ефект липсва. В това се опитват да ни убедят например мнозина собственици на заведения. Първоначално плахо, свенливо и по-късно вечер или поне в по-отдалечени квартали пренебрегваха законовата забрана да се пуши на закрито. Този период обаче мина и вече официално, безпардонно дори заведения на жълтите павета в София реабилитираха одимяването. Под носа на всички видове власти. А на въпроса „Как така?“ вдигат рамене и отговарят, че иначе нямало клиентела. За какво бяха дебатите, разправиите, митингите и дискусиите? И за какви здравни реформи и закони говорим, след като държавата не може да наложи нещо основно, но елементарно, за което отдавна в цивилизования свят няма спор, нито прошка при нарушение. Чакай ти някой да ти регламентира и гарантира кой и как ще те лекува, след като министерство, агенции, инспекторати и други бюрократи не могат и не искат да прилагат закона. Най-саркастичното е, че сред нарушаващите забраната за пушене мнозина са от гръмогласните, които редовно пустосват, че от това нашето държава не ставало. И явно никой във властта няма намерение да ги опровергава. Сега се чудя аз кой закон да си избера системно да нарушавам, след като управниците ни отпускат тази аванта. Със сигурност ще намеря и само някоя институция да е посмяла да ме пита защо! Ще я пратя в един централен ресторант да намери отговора.