Защо избягвам българския плаж

По повод оплакванията за слаб туристически сезон по морето се замислих защо аз и моето семейство не ходим на родните плажове. Когато претеглих всички плюсове и минуси, се оказа, че основната причина е храната. По-скоро липсата на нормална, истинска, качествена и хигиенично приготвена храна. Да, има изключения от всеобщите ментета, но пък те са на такива цени, че свят да ти се завие. След като елитни хотели на крайбрежието си позволяват по време на медицински конгреси да предлагат на лекарите в т.нар. „олинклузив“ фалшиви сирене и кашкавал, кисело мляко, формована от неясни изрезки шунка и такава риба, че все едно не си на морето, а някъде в Памир, какво остава за нас – масовите курортисти.

Всичко друго мога да го преглътна – все пак можеш да си избереш не толкова бетонирани места, самите плажове – пясък, подход към водата и т.н. са си много добри, но тук пък обслужването куца, самото отношение като към дойна крава е доста противно. Идват някакви момченца, които те гледат изотгоре, един вид „я да видим можеш ли да си позволиш да дадеш 70 лв. или не си за нашия плаж…“ Мога, ама няма да ги дам. Не искам на почивка да съм напрегнат и да се чудя какво да хапна, така че хем да не пипна чревни проблеми, хем да не си задръстя тялото с палмови изобретения. Та това е моята мотивировка. Затова ходя в Гърция и Италия. Там и на улицата да си купя нещо, то ще е натурално, чисто, вкусно, затоплено на пещ, а не на микровълнова. И най-важното – цените в курортите им са абсолютно същите, както навсякъде. Знаеш си колко горе-долу ти е една вечеря от твоя тертип. А не, както чух, че у нас турист си купил супа и минерална вода и му представили сметка за 20 лв.