Защо пред посолството?

Оценявам напълно гражданската активност на мотористите, които протестират срещу изчезването на отговорния за смъртта на едно семейство, пометено на пътя. Но не виждам връзката с турското посолство! Вярно е, че виновният водач е от Турция, но не дипломатическата мисия на Анкара го е пуснала под домашен арест, а българският съд. При това не говорим за първи случай на леко измъкнали се от нашето правосъдие. Явно Темида възприе това като нормална традиция и с нищо в практиката си не показва, че се е трогнала от бягствата на Веска Меджидиева, така наречените братя Галеви, Цветан Василев и – както мнозина предричат – предстоящото изчезване на болния Митьо. Явно тези и други случаи от реалния пейзаж не са достатъчни, за да си задават съдиите въпроса какъв е рискът конкретният обвиняем да не се види повече в съдебната зала. Когато говорим за убийства на пътя, по закон те се водят непредумишлени престъпления и по света рядко задържат за това предварително. Но в повечето държави имат и техническите, и полицейските ресурси домашният арест да е реален. Като например слагат проследяваща гривна или човешка охрана пред жилището. А у нас, при многократните предупреждения, че Фарук Бекташ ще избяга, съдът си стъпи върху буквата на закона, загърби напълно горчивия опит от други процеси и го пусна. Е, не ни е виновно посолството! Още повече се съмнявам това да е възможно в Турция. Сега да не се сърдят облечените в съдебни тоги, че битуват подозрения за банкноти, а не само за текстове от наказателнопроцесуалния кодекс, които са ги мотивирали да решават.