Защо живеем кратко

Поредната статистика, че живеем средно с 5 години по-малко от хората в Западна Европа, отново предизвика остри коментари за ниския ни стандарт и в частност за здравеопазването. Че имаме много да догонваме богатите страни, спор няма! Но честно казано, всеки от нас има сериозен личен принос към съкращаването на земните си години. Не е само до пари и качество на болниците. Питате ли се защо един германец, който е преживял ужасите на войната, бил е в силен стрес, гладувал е, дълго е мизерувал, въпреки това много често надхвърля 85 – 90 години? Никой не може да даде абсолютен отговор. Но в палитрата от причини със сигурност са силното чувство за общност, животът с ясна цел какво иска отделният човек, което съвпада с желанията на милиони, заедно борещи се държавата им да постигне общите мечти. И не на последно място – разбирането за здравето като ценност и приоритет. Затова и онези държави имат добри здравни системи – това е неотменимо очакване на всеки гражданин. Няма колебание, че общите пари трябва да отиват първо за здраве и образование, а след това за друго. И на държавно, и на персонално ниво. Във Виена, Осло и Женева няма да видите човек със скъпа кола, но без здравни осигуровки или „забравил“ да отиде на какъвто и да е преглед 10 - 20 години. От древността е известно, че главната цел е да не се разболееш, а ако това се случи – да го установиш навреме и бързо да вземеш мерки. Кое от това правим мнозинството сънародници? Е, каквито лекари и апаратури да имаме, когато се доведем до развалина, никой не може да ни помогне като хората. За да живеем по-дълго, първо трябва истински да го пожелаем!