Данък „вредни храни” разбуни духовете

Всички вредни храни, съдържащи нездравословни дози захар, сол, трансмастни киселини и кофеин, ще се облагат с допълнителен данък между 3 и 10%. Такава е идеята на Министерството на здравеопазването, което вече е подготвило съответните законови промени и предстои тяхното публично обсъждане. Очаква се от новия налог в хазната да влязат между 150 и 200 млн. лева годишно, които да отидат за подобряване на здравната профилактика и превенция, както и за стимулиране на биопроизводството.

Инициативата на здравното министерство включва също маркиране на въпросните храни като вредни, така че потребителят и най-вече децата лесно да се ориентират кое е полезно и кое не за тяхното здраве. Чипсове, вафли, шоколадови десерти, бонбони, кроасани, подсладени газирани и енергийни напитки и още стотици продукти ще се окажат евентуално под ударите на новите правила.

„Законопроектът е повече от неработещ. С повишаването на данъка върху продукти на утвърдени фирми в хранителния бранш няма да се променят навиците на хората. Фискалната мярка не може да замени необходимостта от здравни кампании, профилактика и повече информационни материали”, категорична е председателката на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България Жана Величкова. Според нея

данък „вредни храни“ ще оскъпи ненужно обичани от българския потребител продукти и ще доведе до ръст на сивия сектор.

„Та нима преди 5 години не се случи същото с рязкото вдигане на акциза на цигарите и алкохола? Нито консумацията им намаля, нито повечето пари в хазната отидоха за подобряване на здравеопазването. Напротив! Сивият сектор избуя. Каква е гаранцията, че държавата ще успее да се справи и с нерегламентираните производители на свръхсладки и солени храни, които ще подбиват конкуренцията?”, пита риторично Петър Георгиев, технически сътрудник в столична борса за захарни изделия. 

Диетолози и експерти от хранителния бранш са категорични, че няма 100% вредни и 100% полезни храни. Има вредни количества и неподходящи комбинации за определени възрастови групи според индивидуалното здравословно състояние на човека. „Новото проектопредложение на Министерството на здравеопазването ще ощети несправедливо определени продуктови групи, ще наруши конкуренцията и правото на свободен избор на потребителите”, заяви пред в. „Животът днес” Валентина Ралева, изпълнителен директор на „Захарни заводи“ АД.

От друга страна,

биопроизводителите приветстваха планираните промени, които, ако бъдат одобрени, ще влязат в сила не по-рано от 2016 г.

„Идеята е чудесна, така ще се създадат ясни обозначения кое е полезно и кое вредно за здравето на човека и най-вече на нашите деца. Неслучайно в училищата във Франция 40% от менюто в столовете и лавките се доставя от биопроизводители. При нас този процент е нула и по никакъв начин не личи, че държава иска да възпита здравословно мислене у подрастващите”, коментира Албена Симеонова, председател на Българска асоциация биопродукти. В организацията членуват повече от 80 земеделски производители, животновъди, преработватели, фирми и институти и според Албена Симеонова те тепърва ще се увеличават. „Произведените в унисон с околната среда полезни храни – без нитрати и химикали, безспорно са най-добрата алтернатива за българската трапеза. Неслучайно в големите градове биомагазините никнат като гъби. Ако допреди 5 години в бранша бяха заети около 25 души, то днес са над 4000; ако специализираните магазини бяха 5-6, то днес са над 200”, обобщи събеседничката ни.

 Важно е да се създаде полезният навик у едно дете

„Имам 4 деца и внимателно следя с какво се хранят. Прави ми впечатление, че през последните години все повече родители се замислят какво да предложат на детето си за хапване. Важно е да се създаде полезният навик у едно дете. Вместо да изяде шоколадова вафла в училище, може да хапне сладък плод, произведен от собствената градина, или да изпие прясно изцеден сок.

Промяната ще се случи с възпитанието на децата, а не просто с повече данъци”,

категоричен е биопроизводителят Николай Василев, който притежава къща за гости и собствена екоферма в Източните Родопи. Заедно със съпругата си Благовеста преди 19 години продават апартамент в Пловдив, за да купят първата си крава, а днес отглеждат близо 450 говеда. Двамата развиват екотуризъм и посрещат гости както в старата наследствена къща на Николай, така и в няколко новопостроени сгради. „Дивата ферма” на семейство Василеви има сертификати за телешкото месо, меда и зеленчуците от собствената им градина. „До този момент държавата не ни е подкрепяла. Съмнявам се и част от парите от новия данък да отидат за стимулиране на биопроизводството. В момента браншът се развива благодарение на европроектите по линия на Брюксел”, обобщи Николай Василев.

Според Българска асоциация биопродукти екологичното земеделие, животновъдство и селски туризъм са сред малкото алтернативи за развитие и създаване на работна ръка в икономически бедни региони.

„Миналата седмица гостувахме на Благой Русев от петричкото село Кромидово, което се намира на няколко километра от Хърсово и Мелник. Трябва да ви кажа, че той като производител на биовино създава заетост за почти всички жители на селото. Произвеждат се над 30 000 бутилки качествен гроздов еликсир годишно, който освен за вътрешния пазар се изнася и за чужбина”, обясни Албена Симеонова.

Тя призова управляващите да включват и браншовите организации, и представители на гражданския сектор при подготовката на новите законови промени, за да се избегнат неточности и ощетяващи клаузи.

Вижте кои са вредните храни, включени в проектозакона на Министерството на здравеопазването ТУК

Сподели във Facebook