Тиквата – големецът в зеленчуковата градина
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
За родина на тиквата се приемат земите на Централна и Южна Америка, където са открити редица артефакти, свидетелстващи, че тя е била позната на местните индианци преди много хилядолетия. Неотдавна при разкопки в северозападната част на Перу експедиция, ръководена от Том Делехей от университета Вандербилт в град Нешвил (щата Тенеси, САЩ), откри семена на мускатна тиква, датиращи от преди около десет хиляди години. Подобни находки са открити в Мексико и други страни на континента.
Според авторитетни американски учени хранителният „триумвират” царевица, боб, тиква е помогнал съществено за разцвета на цивилизациите на инките и ацтеките в доколумбовския период.
Как тиквата е попаднала в Поднебесната империя, в древните Рим и Гърция не е известно, но безспорен факт е, че от незапомнени времена тя е била добре позната и по тези земи.
В Китай тя се тачела като символ на плодородието
и била дарявана на младоженците в деня на тяхната сватба. Благодарение на забележителните й качества китайците смятали тиквата за император на зеленчуковата градина. В античния Рим тиквите служели за изработка на съдове за съхранение на вода, вино и други течности. Измежду многото екзотични придобивки, пренесени от Новия свят от първите презокеански експедиции, били и семената на любимите на индианците тикви, които те консумирали с удоволствие по всевъзможни начини – варени, печени, под формата на питки от тиквено брашно и т.н. Печените семки също били тяхно неизменно лакомство.
Първоначално екзотичният презокеански плод се е използвал главно за храна на добитъка, но не след дълго европейците оценили по достойнство неговите лечебни, вкусови и хранителни качества и той заел важно място на тяхната трапеза.
В Европа първото писмено свидетелство за лечебните свойства на тиквата датира от 1543 г.,
т.е. около половин столетие след знаменитата трансатлантическа експедиция на генуезеца Христофор Колумб. Безспорен исторически факт е, че тиквата е едно от растенията, което е спасило от гладна смърт първите заселници на Американския континент, борещи се за оцеляване в суровите условия на Новия свят.
Тиквите (Cucurbita) са род растения от семейство Тиквови (Cucurbitaceae). Принадлежат към т.нар. еднодомни, самооплождащи се, растения, на които се развиват както мъжки, така и женски цветове. Според различни източници съществуват от 13 до 27 разновидности на тиквата и над хиляда сорта, чиито плодове варират от няколко десетки грама до няколко стотици килограма.
От края на XIX век в Париж се провежда международен конкурс за най-голяма тиква. Към настоящия момент световният рекорд, записан и в книгата на Гинес, принадлежи на американския фермер от щата Уисконсин Крис Стивънс, чиято „рожба”, родена през 2010 г., тежала невероятните 821,2 кг! По единодушното мнение на специалистите при тиквите размерът определено не е от съществено значение.
В хит парада на тези забележителни плодове
лидерска позиция заема невероятната оранжева японска тиква красавица Хокайдо
(апропо, достъпна и на нашия пазар), която достига маса едва 2-3 кг, но по своите целебни, хранителни и диетични свойства значително превъзхожда далеч по-внушителните си посестрими. Съставът на тиквите варира в известни граници в зависимост от сорта, климатичните условия и извършените агротехнически мероприятия. Съдържанието на моно- и дизахаридите, които основно определят сладкия им вкус, варира от 4 до 7-8%. От полизахаридите преобладават пектинът, нишестето и целулозата. Благодарение на високото съдържание на фибри тиквата убедително си е завоювала прозвището „метла на храносмилателния тракт”. Известно е, че растителните фибри подобряват чревната перисталтика, способстват за по-добро храносмилане, за понижение на съдържанието на холестерол в организма, както и за извеждане на токсичните тежки метали и радионуклидите. Съдържанието на протеини в тиквите (около 1,2%) е ниско, но е доказано, че по качество те дори превъзхождат тези на кокошите и дори на пъдпъдъчите яйца. Съдържанието на липиди в месестата част на тиквите е незначително – едва 0,1%. Значително по-високо (от 32 до 52%) то е в тиквените семки, които са истинска съкровищница на безценни за човешкия организъм вещества.
В тиквите се съдържа невероятен букет от витамини,
сред които преобладават каротеноидите (бета каротен, лутеин, зеаксантин), редица ценни витамини от В-групата (В1, В2, В3, В5, В6, В9), витамин К, както и витамините с мощно антиоксидантно действие С и Е. В тях, особено във вече споменатата тиква Хокайдо, се съдържа значително количество от магическото витаминоподобно вещество L-карнитин, известно още като витамин Т, открито в началото на миналия век от руските учени В. Гулевич и Р. Кримберг. L-карнитинът е аминокиселина, която играе ролята на транспортьор, совалка, пренасяща мастните киселини, които се получават в хода на метаболизма на липидите, през клетъчните мембрани до митохондриите. В тези клетъчни органели, представляващи всъщност енергетичните фабрики на човешкия организъм, мастните киселини служат за производство на т.нар. химически акумулатори – молекулите на аденозинтрифосфорната киселина (АТФ), без които жизнената дейност на последния е невъзможна. Ролята на L-карнитина обаче не свършва дотук. След преработката на мастните киселини той превежда обратно през клетъчните мембрани отпадните продукти, участвайки по такъв начин в детоксикацията на клетките.
Недостигът на L-карнитин понижава чувствително тонуса на мускулните тъкани,
особено тези на сърцето, което води до смущения в кръвоснабдяването на целия организъм с всички негативни последствия за него. Доказано е, че L-карнитинът способства за понижение на нивото на холестерола и триглицеридите в кръвта, оптимизира обменните процеси и функциите на черния дроб – главната биохимична лаборатория на човешкия организъм, от чието безотказно функциониране в най-голяма степен зависи неговият здравен статус. В тиквата се съдържат ценни за човешкия организъм минерални вещества – калий, калций, магнезий, желязо, мед, цинк, манган, фосфор, йод, селен и т.н., които имат благоприятно въздействие върху редица негови органи и системи. В частност калият, известен като минералът на сърцето, участвува активно в поддържането на едно от най-важните равновесия в организма – водния баланс, регулира обменните процеси в сърдечния мускул и спомага за правилното функциониране на сърцето и неговото безотказно снабдяване с енергия.
Желязото (тиквата е сред шампионите между плодовете по съдържание на този елемент) подпомага активно дейността на кръвотворния апарат, селенът е мощен антиоксидант, който повишава имунната защита срещу вирусните атаки, участва в синтезата на ДНК и т.н. и т.н.
Тиквените семки съдържат значително количество липиди,
сред които преобладават полиненаситените (омега 3 и омега 6) – 53%, и мононенаситените (омега 9) – 32%, както и фитостероли, които, както е известно, спомагат за понижение на количеството на холестерола в кръвта. По съдържание на полезни за човешкия организъм съставки тиквеното масло не отстъпва и на най-добрите хранителни масла. Тиквените семки съдържат и значително количество (около 23%) висококачествени протеини. Те определено са една от най-добрите храни за мъжете, особено за тези в по-напреднала възраст. В тях се съдържат значителни количества цинк, който наред с редица съпътстващи го нутриенти (моно- и полиненаситени мастни киселини, внушителен набор от витамини и минерали) има изключително благоприятно въздействие върху състоянието и функциите на простатната жлеза.
Установено е, че изяждането на 50-60 семки дневно има силно изразен профилактичен ефект. Въпреки невероятния брой ценни нутриенти, които тя съдържа, тиквата определено си остава диетичен продукт, чиято калоричност е само 22 ккал (92 kJ)/100 г.
Медени топчета с тиквени семки
Те имат доказано благоприятно въздействие върху състоянието на простатата.
500 г сурови тиквени семки се смилат в блендер и се смесват с 250-300 г пчелен мед. От получената смес се оформят топчета с големината на орех, които се съхраняват в хладилник. Консумират се по 1-2 сутрин, 30 минути преди закуска. Сместа може да се ползва и за намазване върху филийка хляб.