Къса писта или пилотска грешка разби "Як-40" през 1988

Разминалата се голяма самолетна катастрофа на летището в Сан Франциско, САЩ е повод да си припомним и последната голяма катастрофа на БГА „Балкан“, станала на 2 август 1988 г. на летище София. След тази дата, слава Богу, нито „Балкан“, нито „България ер“ са имали инциденти с човешки жертви. Днес се ядосваме при закъснения и отмяна на полети, но нека си дадем сметка, че най-важното в авиацията е сигурността и безопасността. Затова е по-добре при каквото и да е съмнение в годността на самолета, в подготовката на екипажа, в състоянието на летището или в метеорологичните условия, полетът да се отложи, отколкото да се допусне катастрофа.

И така, на 2 август 1988 г. се планира полет на правителствения самолет „Ту-154“, който трябва да отведе държавния глава Тодор Живков във Варна. При такива случаи практиката е временно летището да се затвори с оглед сигурността на ВИП-пътниците.

Но същевременно Живков решава да прегледа зрението си при международния очен лекарски екип, който е дошъл в София със специален самолет. Това забавя излитането на правителствения лайнер. Диспечерът решава при тези обстоятелства да разреши излитането на планиран редовен полет за Варна, който трябва да се осъществи с малкия тримоторен реактивен самолет „Як-40“.

Самолетът започва да набира скорост по пистата, но така и не успява да излети, излиза от полосата и се разбива в коритото на река Искър. На място от травми, изгаряния и задушаване загиват 23 души, а по-късно в болница умират още шестима, включително пилотите. Оцеляват само трима души – 18-годишно момиче, едно бебе и стюардът.

Катастрофата е представена пред Тодор Живков като „дерайлиране на самолет“, но той научава това едва след пристигането си във Варна, макар че прелита буквално на метри над останките и жертвите.

Версиите за катастрофата са няколко. Според една от тях диспечерите са искали да се презастраховат да не би Тодор Живков да поиска да излети, докато „Як-40“ е все още на пистата. Поради това принуждават екипажа да излети не от началото на полосата, защото така се съкращава времето за рулиране. Пистата тогава е била 2500 м., а самолетът е имал пред себе си за засилване 1800 м. Но според експерти това е напълно достатъчно за малък самолет като „Як-40“. Освен това хоризонталният стабилизатор е открит след катастрофата на положение за кацане, вместо за излитане. Това със сигурност е грешка на пилотите – или не са го проверили преди полета, или той е блокирал, но тогава не е трябвало да се предприеме излитане.

 

Никой не може да удостовери дали ако излитането беше започнало от самото начало на пистата, щеше да се стигне до катастрофа. Но със сигурност пилотите щяха да имат повече време и пространство за реакция.

Тази катастрофа е поредното доказателство, че авиацията не търпи импровизации, нито признава ВИП-персони. Законите на физиката и механиката са неумолими. Друг е въпросът дали екипажът наистина е бил принуден да извършва действия против волята си или става въпрос за персонални пропуски на капитана.

Все пак по-вероятната версия е за намеса на тогавашната Държавна сигурност, която имаше практически неограничени права за намеса в която и да е сфера.