Българо-германска спогодба за администриране на Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини

Спогодба Клодиус-Попов

Съгласно германо-българската договореност България се задължава да окупира Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните Покрайнини, създавайки българска администрация, като юрисдикцията на тези територии остава в ръцете на Германия.

Скоро след включването на България в Тристранния пакт се провежда дипломатическа среща между външния министър на България Иван Попов и немския дипломат Клодиус с цел уточняване правата и задълженията на България към Германия в териториите, където се установява българска администрация.

Спогодбата предоставя неограничено право на Райха да експлоатира природните суровини в преотстъпените на България територии след успешния край на военните операции срещу кралствата Югославия и Гърция, известни съответно като Ауфмарш 25 и Марита.

По силата на споразумението България признава правото на Райха върху извършените във военно време конфискации, както и собствеността на залежите от хром край Скопие. Райхът се сдобива с правото свободно да изнася тази руда, както и други суровини от тези територии.

България се задължава и да поеме разходите за германските военни съоръжения във Вардарска Македония и Беломорието.

По силата на спогодбата България поема и изплащането на финансовите задължения на бившето Кралство Югославия към Германия. Тези задължения се отнасят само за новоприсъединени към царството предходни югославски земи.

Уговорена и подписана е и клауза за защита на германските интереси, които да се ползват с предимство при отдаването на концесии в тези земи.   

Спогодбата налага и някои други ограничения върху българската власт (суверенитета) във Вардарска Македония и Беломорието.

Официална регистрация на спогодбата не е намерена в архивите на министерството на търговията и министерството на външните работи.

Към момента на сключване на споразумението Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини са окупирани от германската армия.

България придобива 39 756,6 km2 както следва:

• Западни покрайнини – 2968 km2;
• Македония – 23807 km2;
• Беломорска Тракия – 12363 km2;
• остров Тасос – 443 km2;
• остров Самотраки – 184 km2 

България добива обща площ на държавата - 150 668,1 km2. 

Във Вардарска Македония е формирана Пета армейска област. В армията са мобилизирани 295 000 души, в трудови войски – 25 000, а в български държавни железници – 28 250 души. Начело на армейската област е назначен генерал Никола Михов.

Българското население посреща армията с църковни хоругви, песнопения, скандирания, свидетелстващи, че идването на българската армия е очаквано с десетилетия. Дислоцираните поделения в Македония започват да се попълват вече от млади македонски българи от областта.

На 1 октомври 1941 г. в Скопие е създаден военнополеви съд, както и в Битоля, Прилеп, Струмица и Велес.

За кратко време са разкрити военни окръжия, които съставят списъци на подлежащи на военна служба българи от Македония. Веднага след това са свикани два набора на младежи от Македония.

По този начин военните части се попълват най-вече от македонски българи от областта.

На 6 април Германия започва настъпление в Гърция. На 20 април 1941 г. Втора българска армия влиза в Беломорието, Източна Егейска Македония и Западна Тракия.

 Българските войски навлизат в Югославия на 19 април, като анексират Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор.

Освен в пряко присъединените към България райони на Пиротско и Вранско, германците по-късно изискват България да дислоцира войски във вътрешността на Сърбия. Така на 7 януари 1942 г. българските войски навлизат дълбоко в Шумадия.

Контролираното пространство включва следните територии западно от българската граница:

• северно от Голак планина;
• източно от река Ибър, вкл. гр. Кралево;
• Крагуевац, както и териториите южно от гр. Лапово.

През юли 1943 г. окупационната зона е разширена значително до подстъпите на Белград.

Българският корпус формално е под командването на главнокомандващия германските войски в Сърбия.

Окупационният корпус води бойни действия от януари 1942 г. до август 1944 г. съвместно с части на правителството на генерал Милан Недич против четниците на Драголюб Михайлович, но основно с партизаните от Югославската народна освободителна армия на Йосип Броз Тито.

Освен това българската армия извършва репресии над сръбското население подкрепящо сръбската съпротива. 

В края на август 1944 г. щабът на Окупационния корпус получава заповед да започне поетапно изтегляне към старата граница.

При оттеглянето личният състав на корпуса наброява 33 635 души, а равносметката за периода е 8450 ранени, пленени, безследно изчезнали и убити български войници и офицери.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.