БЪЛГАРСКИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ КНИЖОВНИЦИ В МАКЕДОНИЯ

Днес от дистанцията на времето е необходимо да си спомним за всички български дейци на Възраждането в Македония, работили ревностно на българската национална нива, защитавали и въздигали българския национален дух. Затова ще представя българските възрожденци в Македония с кратко описание на тяхното житие.

Кара-Трифун

Още през втората половина на XVII в. скопският книжар Кара-Трифун разпространява по българските земи книги, отпечатани със съдействието на Яков Крайков от София.

Кирил Пейчинович

Български духовник, книжовник и просветител

Роден е през 1770 г. в Македония. Според надгробната му плоча Кирил получава първоначално образование в село Лешок, а по-късно  учи в Дебърския манастир „Свети Йоан“. Става йеромонах в манастира „Богородица Пречиста“. От 1801 г. Пейчинович е игумен на Марковия манастир „Св. Димитър“ край Скопие.

Той един от първите радетели за създаване на новобългарския език и литература. В Марковия манастир  написва  основното си произведение: „Книга сия зовомая Огледало“, отпечатано през 1816 г. в Будапеща. Отец Кирил съставя и сборника „Огледало“, в който събира различни молитви и поучения, много от които написани на новобългарски лично от него. В продължение на 17 години – до 1818, отец Кирил полага много усилия за възраждането на Марковия манастир, като обръща особено внимание на възстановяването и разширяването на манастирската библиотека. Втората му книга е отпечатана през 1840 г. в първата българска печатница, уредена в Солун от дойранчанина Теодосий Синаитски. Отецът развива в манастира значителна проповедническа книжовна и просветна дейност. Отваря училище и се опитва да създаде своя печатница, убеден в значението на печатната книга. По-късно той помага на Синаитски да възстанови печатница си, изгоряла през 1839 г. Втората книга на Пейчинович „Утешения грешним“, подобно на „Огледало“, също е сборник с християнски поучения – как да се извършват сватби, как да се утешат сгрешилите и различни поучителни истории.

Третата си книга „Житие и служба на цар Лазар“ Кирил Пейчинович не успява да отпечата. Умира на 12 март 1845 г. в Лешочкия манастир и е погребан в църковния двор.

Григор Пърличев

Пърличев е роден на 18 януари 1830 г. в гр. Охрид в семейство на занаятчия. Учи в Охридското килийно училище, по-късно негов учител е не кой да е, а Димитър Миладинов. През 1850 г. се записва да учи медицина в Атинския университет, но поради финансови затруднения прекъсва. Учителства в с. Белица, Охридско, в Прилеп и Охрид. От 1858 г. продължава следването си в Медицинския факултет, а две години по-късно се прехвърля във Филологическия факултет. Тук печели първа награда и лавров венец в ежегодния поетичен конкурс с поемата си „Сердарят“ („Войводата“), посветена на Кузман капитан. Поемата получава широк отзвук в гръцката преса. Правителството му предлага стипендия за обучение в Оксфордския университет, но той я отказва. На следващата година отново се подготвя за участие в конкурса с поемата „Скендер бей“, също написана на гръцки, но се отказва, след като научава, че братя Миладинови са арестувани. След смъртта им той напуска Атина и продължава борбата им срещу гръцкото духовенство, като започва да въвежда български език в училището и в черквата. От 1862 г. е учител в Охрид и един от организаторите на движението за „побългаряване“ на града и околните селища.

Първото му слово на български език е „Чувай ся себе си“. Произнесено е на годишните изпити през 1866 г. и отпечатано във вестник „Время“ (6-17 август 1866 г.). По донос на владиката Мелетий през 1868 г. е арестуван и хвърлен в охридската тъмница, а по-късно откаран в дебърския затвор. Освободен е благодарение на застъпничеството на охридчани, след което Григор Пърличев продължава педагогическата и обществената си дейност. По негова инициатива през 1869 г. в Охрид е създадено първото читалище, наречено „Свети Климент“. Учителства в Струга, Габрово, Битоля, Охрид и в Солунската българска мъжка гимназия.

През 1884 г. пише „Автобиография“, която разкрива нови страни от самобитния му талант на повествовател, народопсихолог, филолог и историк. Пърличев е първият български преводач на Омир. Преводът му на „Илиада“ предизвиква полемика във възрожденския периодичен печат.

Йоаким Кърчовски

Йоаким Кърчовски е български възрожденски духовник, книжовник, просветен деец и учител. Смята се за родоначалник на българската печатна книжнина.

Роден е в с. Осломей, Кичевско, Македония. Получава образование в Цариград и през 80-те години на XVIII в. започва да работи като свещеник и учител. Дълги години е учител и свещеник в Кратово, където отваря смесено училище за момчета и момичета. Както е известно, образованието на жените тепърва е дело на Възраждането. Просветителската дейност на Йоаким Кърчовски носи някои нови черти за тази епоха.. Той търси все нови и нови форми, като стига до мисълта за печатната книга. През последното десетилетие на живота си той издава редица книги. След „Неделник” на Софроний Врачански те са сред първите новобългарски печатни издания и носят заглавията: „Слово исказаное заради умирание“ (1814), „Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова" (1814), „Сия книга глаголемаа митарства" (1817), „Чудеса пресвятия Богородици" (1817), „Различна поучителна наставления" (1819).    

С достъпният за читателите език съчиненията на Йоаким Кърчовски стават много популярни и имат широко разпространение през XIX век. Основното им достойнство е, че са написани на „простейший язик болгарский“ (Простѣйшїи языкъ Болгарскїй), т.е. на език, близък до говоримия език на българския народ от края на XVIII и началото на XIX век. В епохата, когато излизат книгите на хаджи Йоаким, балканските народи формират своите нации. По този начин изразите „простейший язик болгарский”, „иждивением же православних христиан щипских и прочих градов болгарских”, не само търсят да спечелят вниманието на „простейшите” и „некнижни” читатели, за които т. нар. черковнославянски език е бил трудно разбираем, но отразяват едно пробудено българско национално съзнание Големият принос на Йоаким Кърчовски за изграждането на българския книжовен език през XIX в. се определя преди всичко от опита му да разреши на практика редица книжовноезикови проблеми. На първо място той се стреми за запази традициите и на второ място  да отрази особеностите на  различни български говори, за турцизмите и някои други. По този начин той съхранява живата българска народна реч, с което допринася за утвърждаване на възрожденската ни книжовна практика.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.