Битките между двата враждуващи лагера – на Иван Михайлов и на ген. Протогеров

Опит на протогеровистите да завземат базата на Иван Михайлов в Пиринска Македония

На съвещание от 20 юли 1928 г. Михаил Шкартов, Георги Попхристов, Петър Шанданов, членовете на Задграничното представителство на ВМРО, приближени до тях войводи, четници и терористи решават да направят опит да превземат базата на Иван Михайлов в Пиринска Македония.

Първата им цел е да завземат Петрички окръг и да овладеят спомагателната организация на ВМРО.

На 23 юли Петър Шанданов и Михаил Шкартов посрещат четите на Борис Изворски, Пандо Струмишки, Лазар Христов, Георги Гевгелийски и Димитър Димашев в Белово.

Двата враждуващи лагера не признават легитимността на противниковата организация и паралелно продължават революционната дейност със свои централни комитети.

Михайловистките чети на Стоян Вардарски и Георги Настев разбиват протогеровистките чети.

При Юндола на 25 юли са разбити четите, подкрепящи Шанданов.

Втора подобна акция от оцелелите четници е разбита при Обидим на 20 август.

След тези провалени акции протогеровистите променят тактиката си. Те се осланят на широка пропаганда в България и зад граница. Търсят да установят връзки и да получат финансови помощи за борба с михайловистите.

Започва борба за завземане на вестника на организацията

От първостепенна важност е кой ще овладее органа на ВМРО в-к „Македония”.

Директорът му Георги Кулишев и редакторът Васил Пундев не следват „правилната линия”, сочена от Иван Михайлов, и са противници на братоубийствата.  

Затова Михайлов ги отстранява и поверява вестника на своя кумец Симеон Евтимов.

След убийството на Протогеров Евтимов отначало заклеймява убийците, но после минава в лагера на михайловистите.

Кулишев и Пундев обаче не млъкват. Те започват да издават в. „Македонски глас”, а после „Вардар”, паралелно издават и „Свобода или смърт“, преименуван по-късно на „Революционен лист“.

В началото на 1929 г. протогеровистите осъществяват четническа акция в Западна Македония, което води до популяризиране на тяхната кауза.

Петър Шанданов, със знанието на Георги Попхристов, но държейки в неведение членовете на Задграничното правителство, осъществява редица срещи с представители на ВМРО (обединена), СССР и други заинтересовани кръгове.

Това е една от най-трагичните страници от историята на ВМРО. Крайната нетърпимост между двете крила се изражда в братоубийствена война.

В резултат на тази войни са застреляни на 650 активни дейци от двата лагера на организацията.

Убийства на протогеровисти

По нареждане на Иван Михайлов започват убийства на висшите функционери на протогеровистите като Георги Баждаров, Наум Томалевски, Васил Пундев и други.

Убийства на михайловисти

Започват убийства на Михайловите съратници – Димитър Михайлов, Йордан Гюрков, Симеон Евтимов, Щерю Божинов, Панчо Тодоров, Пандил Шишков, Иван Параспуров и др.

Постепенно войната между крилата става терористична, докато освободителното движение е в упадък.

Враждата превръща отмъщението в цел и енергията на ВМРО отива за вътрешни борби.

Факторите за надмощие във ВМРО (емиграция, преса, спомагателна организация) остават в ръцете на Иван Михайлов, което му дава огромно предимство в противоборството.

Крилото на Иван Михайлов вече доминира.

Опит за помиряване на двете крила

След тази кървава вакханалия двете страни се съгласяват да се създаде помирителна комисия между двете крила на ВМРО в състав: Климент Бояджиев, Петър Дървингов, Христо Силянов, д-р Н. Стоянов, Димитър Михайлов и Владимир Руменов.

Преговорите пропадат, след като ВМРО (михайловисти) подновява политическите убийства, а ВМРО (протогеровисти) отвръща с убийството на Йордан Гюрков.          

Със знанието на министър-председателя Андрей Ляпчев михайловистите принуждават Георги Попхристов и Кирил Пърличев да се оттеглят от борбата във ВМРО.

След 1931 г. протогеровистите Петър Шанданов, Кръстан Поптодоров, Петър Трайков и Лев Главинчев остават основните противници на Иван Михайлов.

Протогеровистите започват да получават финансова помощ от Югославското посолство

През лятото на 1931 г. е проведен протогеровистки конгрес с цел лeгитимиране и утвърждаване на фракцията в организацията.

През 30-те години протогеровистите Петър Шанданов, Кръстан Поптодоров, Петър Трайков и Лев Главинчев започват да получават ежемесечно финансова издръжка от Югославското консулство в София, за да продължават междуособиците във ВМРО.

Така деградирали македонски революционери търсят финансова подкрепа в доскорошните си кръвни врагове.

Именно този тип дейци, както и техните поддръжници, прибягват към рискованите връзки с Военния съюз и Политическия кръг „Звено“, с БЗНС „Пладне“ и с прокомунистическата ВМРО (обединена).

Извършват се нови убийства на привърженици на Ив. Михайлов. По различно време се стига до убийствата на Михайловите съратници – Димитър Михайлов, Йордан Гюрков, Симеон Евтимов, Щерю Божинов, Панчо Тодоров, Пандил Шишков, Иван Параспуров и много други.

Не по-малко са жертвите от страна на протогеровистите.           

Жертва на тази братоубийствена война стават четници, войводи, журналисти, общественици и от двете страни.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.