.jpg)
Чутовният юнак Леонид Янков, Лев Балкански
Той е един от хилядите, които е родила македонската земя в навечерието на оня драматичен момент на всенародна покруса от Берлинския конгрес по изгубените изконни земи: Македония, Източна и Беломорска Тракия, Северна Добруджа, Моравската област. Един от мнозината, които в края на ХІХ век, макар и твърде млади, се нареждат под знамето на революционната организация, за да отхвърлят разделението на народа ни, наложено и поддържано от великите сили.
Леонид е роден през 1878 г. в голямото българско село Мачуково, съвсем близо до гр. Гевгелия. Той става член на ВМОРО още през 1895 г., наскоро след създаването на революционния комитет в родното му село. Баща му Трайко Янков е сред първите посветени в освободителната идея. След завършването на основното си образование Леонид започва да помага в селскостопанската работа, но изпитва по-голямо влечение към пушката. И затова търси занимание, свързано с правото да носи оръжие, каквато е пъдарската служба. Обикаляйки въоръжен по къра, той можел, без да буди подозрение и с по-малък риск да изпълнява и куриерски задачи.
Качествата му на храбър, ловък и отговорен към делото младеж не остават незабелязани
и скоро той е определен за ръководител на местната организация.
Точно по това време четата на кукушкия околийски войвода Христо Чернопеев е предадена и обкръжена в с. Баялци, недалеч от Мачуково. Комитите влизат в целодневно сражение, повалят 30 аскерлии, но дават и седем жертви. Турските власти са вбесени и веднага предприемат масови арести, при които е заловен и Леонид Янков. Всички задържани са осъдени на различни срокове затвор. След 6 месеца Леонид е пуснат от зандана и първата му работа е да премахне един от шпионите, предателя Ристо Дойчинов.
С това той слага край на легалния си живот и се прехвърля в околийската чета,
за войвода на която току-що е назначен Аргир Манасиев. Той е брат на майка му Ката. Познавайки способностите и качествата на своя по-млад роднина, Манасиев му поверява длъжността десетар. И не е сгрешил в избора си, тъй като във всички сражения Леонид се проявява с високата си дисциплина и твърдост, бие се като лъв. А и като подвойвода не само увлича с личния си пример останалите, но съумява да ги измъкне и от най-сложни ситуации. От тук нататък няма акция или сражение на четата, в които Л. Янков да не участва. По време на Илинденското въстание той пак е в първите редици на всички бойни акции, винаги се сражава в най-застрашените участъци. През есента на 1903 г., след края на въстанието, се прехвърля с по-голямата част от гевгелийската чета в България.
Връща се в Повардарието през зимата на 1904 г. Още с пристигането си незабавно се включва във възстановяването на разстроената революционна мрежа, като постоянно обикаля и организира селата по левия бряг на Вардар.
През 1904 и 1905 г. революционната организация е принудена да води борба на два фронта – не само срещу вековния потисник – турската тиранична система, но и срещу новия враг – гръцките въоръжени чети, андартите, съюзници на османска Турция. Въпреки сложната обстановка бойните единици на ВМОРО дават решителен отпор и на православните предатели.
Годината 1905-а е твърде злополучна за Вътрешната революционна организация
в резултат на решителните мерки, които взема Хюсеин Хилми паша за справяне с четническото движение. Разбит е отрядът на Лидо Бабянски, разбити са четите на Сава Михайлов и Апостол войвода. Загива и прославеният войвода Ванчо Карасулски. По това време Леонид войвода продължава да действа по левия бряг на Вардар. Той се движи с двамата си другари – Михаил Таушанов и Томе Донов. Постоянното присъствие на турски войскови части ги карало често да се местят, за да не бъдат открити. Повече време се задържат в местността Гюров дол в землището на с. Гявото, където са направили скривалище в гъсталака, заслонено от висока скала. Заради реалната опасност да бъдат изненадани от войската околийското началство на организацията изпраща по куриер писмо до Леонид да се отдалечат от Гюров дол.
За нещастие куриерът бил обискиран от турски митничари,
които търсели у пътниците недеклариран тютюн, и намират шифрованото писмо. В полицейския участък писмото е частично дешифрирано. Точно в разчетената част се споменавало името на Леонид войвода и местността Гюров дол. Така съвсем случайно властите попадат на сигурна следа за местонахождението на страшилището Леонид, наричан от народа Лев Балкански. Към наличния в Гевгелия аскер се присъединяват редовните части от гарнизоните в Струмица и Дойран. Армейските части се насочват към Гюров дол, но след като основно го претърсват и не откриват комитите, офицерите дават заповед да се свири отбой. Всички войници тръгват да се изтеглят. Но двама от тях решават да си наберат смокини, каквито имало в изобилие наоколо, и изостават от другите. След като лекомислено оставят паласките и пушките си на земята, те се качват на едно дърво, отрупано със зрели плодове. Това не убягнало от вниманието на скрития наблизо Леонид и той решава на всяка цена да се добере до оставените без надзор маузерки, толкова нужни за четата му.
Какво точно е предприел опитният войвода, няма как да знаем, но явно е бил забелязан от двамата войници,
защото с два последователни изстрела ги сваля от смокинята. Изстрелите от манлихерова пушка веднага били разпознати от турските офицери и тутакси била дадена нова команда – войската да се върне и да претърси отново Гюров дол. Така покрай убитите войници турците откриват и комитите.
Захваща се неравна битка – Леонид войвода и двамата му другари срещу трихилядния аскер. След настъпващата гъста маса редовна войска към мястото на боя се стекъл и многоброен башибозук. Но драматичните обстоятелства не повлияват съществено на борбения дух на тримата комити. От точните им попадения падат няколко десетки аскерлии. След няколко часа битка и двамата другари на Леонид загиват. Той прибира патроните на загиналите и продължава сражението, като постоянно сменя позицията си, за да поддържа илюзията, че не е сам.
Когато мунициите му взели да привършват и преминал към по-рядка стрелба, турските офицери му предложили да се предаде с обещание, че животът му ще бъде гарантиран.
Виждайки, че остава без патрони, Леонид вдига бяла кърпа, завързана на пушката, давайки вид, че се предава.
Един от войниците, намиращ се най-близо до войводата, поблазнен от очакваната награда, се спуснал да го залови, но на три крачки от Леонид паднал повален от револверния му изстрел. Пъргавият войвода бързо го обезоръжил, свалил паласките с патроните и подновил битката, която продължила почти до тъмно.
След като свършва патроните, Леонид извиква на командващия турските потери да се приближи, за да уговорят условията за предаването му. Офицерът с готовност приел да преговаря, но виждайки пред себе си олюляващия се от изтощение, окървавен и опушен от барута войвода, се опитал да го залови жив. Славният юнак Леонид Янков, без да трепне, вдига револвера и изстрелва хладнокръвно последните си два куршума – първия в турския офицер, а с последния слага край на героичния си живот.
Турските власти в Гевгелия, възпитани в патриархалната традиция на тяхното племе да се уважава силният и достоен противник, се отнесли с необходимото уважение към паметта на войводата.
На 2 септември 1905 г. тялото му е изложено в двора на околийското управление.
Каймакаминът лично се заинтересувал коя е майката на този храбрец и се поклонил пред баба Ката с думите: „Халал да ти е млекото, с което си засукала тоя твой юначен син!“. След пладне мъртвото тяло на героя е предадено на българската църковна община, за да бъде опято по християнски обичай и погребано по православния канон. На погребението се стича цялото българско население на Гевгелия, както и много народ от близките български села. Тленните останки на любимия войвода са положени в българско гробище до черквата „Свети Спас“. Гробът на Леонид е грижливо поддържан от местното население до 1912 г., до идването на сърбите в Македония. През периода от 1924 до 1934 г. сръбският кралски режим забранява всякакви посещения на гроба му. Нещо повече, гробът е осквернен и надгробният каменен кръст е разбит от сръбския поп Драголюб Михайлович.
Едва на 2 август 1951 г., по повод 48-годишнината от Илинденската епопея, местните хора подемат инициатива и му издигат паметник, недалеч от лобното му място. А през 2002 г. вечното жилище на народния герой е възстановено и надгробният надпис възобновен.
Откъс от книгата „Помним делата ви“
(Публикува се със съкращения)
