Даме Груев - сърцето и душата на ВМОРО

- Акад. Велев, Даме Груев е известен като един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, но биографията му за много хора е неизвестна… Ще ни запознаете ли с началото на житейския му път?

- Дамян Йованов Груев (Даме Груев) не само е един от основателите на ВМОРО, но и неин идеолог. Затова е наричан Волята на организацията.

Роден е през 1871 г. в село Смилево, Битолско. Брат е на революционера и общественик Георги Груев. Основното си образование завършва в Битоля, след което започва да учи в Солунската българска мъжка гимназия.

След ученически бунт заедно със свои другари е изключен от гимназията. В началото на 1888 г. с група от 19 души, между които и други бъдещи революционери, е привлечен от сръбската пропаганда и заминава да учи в Белград безплатно за сметка на Дружеството „Свети Сава“. След това продължава образованието си във Великата школа в Белград. Там е подложен на силен натиск за посърбяване, което го принуждава с приятелите му да вдигнат бунт и са изключени. Емигрира с група студенти от Македония в България, където се записва да учи история във Висшето училище в София. През 1891 г. е изключен като заподозрян в убийството на министър Христо Белчев, но впоследствие обвиненията се оказват безпочвени.

- Очевидно още съвсем млад Даме Груев проявява основните черти на характера си и най-вече упоритост в преследването на целта си – освобождението на българите в Македония. Как започват амбициите му да създаде революционна организация?

- В своите спомени Даме Груев отбелязва, че една от причините за опитите му да създаде революционна организация е засилилата се сръбска пропаганда в Македония. През октомври 1893 г. усилията му се увенчават с успех. На 23 октомври 1893 г. в Солун, заедно с д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров и Христо Батанджиев, Дамян Груев поставя началото на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК). По-късно, по настояване на българското правителство поради дипломатически съображения, те променят името си на „Тайна македоно-одринска революционна организация“, а две години по-късно на „Вътрешна македоно-одринска революционна организация“ (ВМОРО). В сформирания Централен комитет д-р Христо Татарчев е избран за председател, а Дамян Груев за секретар-касиер, но всички съвременници са единодушни, че Даме е сърцето и душата на организацията.

- Накъде насочва неизчерпаемата си енергия Даме Груев?

- Той се отдава изключително на организационна дейност в различни градове и села на Македония. През 1895 и 1896 г. като инспектор на българските училища в Солунско предприема редица обиколки с цел разширяване и укрепване на организационната мрежа. Установява контакти с Върховния македоно-одрински комитет и прави опити за единодействие между двете македоно-одрински организации. През 1897 г. е делегат от Софийското дружество на Четвъртия македонски конгрес.

- Чували сме за писмото на министър-председателя на България Константин Стоилов до българския консул в Солун, повод за което е срещата му с Даме Груев…

- Писмото наистина е любопитно. Ще ви го цитирам:

„Груев е бил действително в София и аз имах дълго свиждане с него. Моята цел беше да видя какво гонят тези господа, да им дам да разумеят, че не могат да налагат нам – на правителството – техните взглядове, и че ако искат да работят полезно, трябва да са в хармония с нас. Исках да ангажирам водителите на организацията да работят с нас, защото аз мисля, че съществувание на организация като средство за събужданието на народното чувство и като средство против нелоялните действия на противните нам пропаганди е нещо полезно. Вместо тая пропаганда да стои под влиянието на неотговорни хора със съмнителен патриотизъм и още по-съмнителен здрав разум, по-добре е да се намира под контрола на правителството. Груев ми изложи действително твърде откровено техните взглядове и положението на работите в Македония. Аз му изложих твърде категорически ясно моите идеи върху пропагандата. Той напълно се съгласи с това“.

- Повече от ясно е, че революционната дейност на Даме Груев не се е нравила на властите… Какви са били последиците за него?

- През 1898 г. османските власти го интернират в Битоля. Там засилва дейността на ВМОРО заедно с Михаил Герджиков, Петър Мартулков и други. През август 1900 г. при Попставревата афера е арестуван и прекарва близо две години в Битолския затвор, откъдето продължава да ръководи организацията. А в края на май 1902 г. е заточен в Подрум кале в Мала Азия, което му отнема възможността да участва в съдбоносния Солунски конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., на който се взима решение за въоръжено въстание. През 1903 г. е амнистиран.

- Какво е участието му в Илинденското въстание?

- Въпреки че заедно с Гоце Делчев и други ръководители на ВМОРО е против предстоящото въстание, той не успява да го спре. Полага усилия за отлагане датата на въстанието с цел неговата по-добра подготовка. През април 1903 г. е председател на Смилевския конгрес (проведен в родната му къща) на Битолския окръг на ВМОРО. На този конгрес Даме Груев, заедно с Анастас Лозанчев и Борис Сарафов, са избрани за членове на Главния щаб. Това му дава възможност да бъде един от основните ръководители на бъдещото въстание. Заедно с Борис Сарафов определя датата на въстанието в Битолския окръг. Участва активно в Илинденско-Преображенското въстание, а след неговия злополучен край – във възстановяването на ВМОРО, като решава да остане в Македония, давайки кураж на населението и подпомагайки организационната мрежа на организацията.

- Успява ли организацията да се съвземе след неуспешния завършек на въстанието?

- През лятото на 1905 г. Деме Груев ръководи първия общ конгрес на ВМОРО след въстанието – Рилския. Въпреки че превес има реформисткото крило на организацията – т.нар. левица, Даме Груев е избран за член на ЦК и е един от нейните фактически ръководители до смъртта си. Всъщност Даме е единственият, който се оказва способен да овладее вождистките амбиции на Яне Сандански. През лятото на 1906 г. Даме е в София, където през юни и август провежда редица срещи с дейци на организацията. Постепенно на дневен ред дошъл и въпросът за нов общ конгрес. Отново възникнали остри пререкания, особено с Пере Тошев, а поради липса на споразумение конгресът бил отложен за края на годината. В спомените си за този период войводата Милан Матов пише: „Една фалшива мълва беше пусната в Македония около и след Илинденското въстание, че върховните комитети в София искали присъединяването към България, а ВМОРО иска автономия. По тоя повод през юни 1906 г. аз бях в София и се отнесох за разяснение до Даме Груев, който ми отговори следното: „Ние сме българи и всякога работим и ще работим за обединението на българщината. А всички други формули са етап за постигане на тая цел. Не е дошъл обаче моментът за решение на нашия въпрос, затова няма място за препирни и приказки от подобен род“.

- Как е завършил житейският път на Даме Груев?

- В края на 1906 г. Даме Груев тръгва с четата си през Кюстендил за София с цел участие в предвидения конгрес. Край село Русиново, Малешевско, вероятно са предадени на власти. При завързалата се престрелка Груев и четникът Карчо са ранени, но първоначално се измъкват от турския обръч. В близост до връх Петлец, в Малешевската планина, двамата (които носят още един ранен четник) попадат на нова засада и загиват. Така ВМОРО губи един изключителен лидер и организатор, след чиято смърт организацията окончателно се разцепва.

Том VI от „История на българите от Македония“ може да намерите в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.

Още томове от изданието се предлагат в книжарници Сиела и Хеликон.