Дейността на Александър Теодоров-Балан е неразривно свързана с „Българска матица“

Александър Стоянов Теодоров-Балан е български езиковед, литературен историк и библиограф, действителен член на Българската академия на науките. Той е първият ректор на Софийския университет. През 1909 г. Балан е инициатор за основаването на организацията „Българска матица“ в Цариград, делегат е на нейния Пръв събор и е редактор на органа ѝ „Летоструй“.

Роден е през 1859 г. в село Кубей, Бесарабия, днес в Украйна. Следва последователно в Прага и Лайпциг, завършва славянска филология в Прага с докторат за труда „За звука ь в новобългарския език“.

През 1884 г. се установява в София и четири години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния Софийски университет „Св. Климент Охридски“).

От 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература.

Проф. Балан дава отговор на тезата, публикувана в книгата на Кръсте Мисирков от 1903 г. „За македонцките работи“. Опирайки се на диалектичната карта на проф. Цонев и на своите лингвистични изследвания, акад. Балан представя неопровержими доказателства за българския характер на населението в Македония, като подлага на унищожителна критика тезите на Мисирков. Проф. Балан е първият ректор на университета, избран на 29 януари 1889 г. и няколко пъти след това е преизбиран на същия пост (1896–1897, 1902–1903), а също така и за декан на Историко-филологическия факултет (1899–1900, 1904–1905). В края на XIX и началото на XX век Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките).

От 1939 г. е почетен доктор на Софийския университет и действителен член на БАН. От 1907 до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия.

Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. „Български турист“.

Велик майстор във Великата българска масонска ложа, той лекува с малката си заплата болната си от туберкулоза жена, а след това погребва и трите си дъщери от общо седем деца. Изплаща към банките заемите, които прави, за да си построи малък дом на днешната ул. „Христо Георгиев“ 4 в София. Каквото и да се случи, денят му е строго разпределен.

Балан не обича компаниите, а приятелите, Елин Пелин и други, го виждат само за малко на университетски празници. Синовете му – Милко, Владимир и Станислав, имат тежка, но достойна съдба. Милко е професор по рентгенология и анатомия. Владимир Балан е летец и авиоинженер, директор на „Луфтханза“ за България. По време на Втората световна война е мобилизиран в Скопие, а след 9 септември 1944 г. изчезва завинаги. Балан понася мъжки загубата на петото си дете. Когато се четат присъдите на I състав на Народния съд, ученият чува по радиото и името на сина си Станислав, който е бил секретар на цар Борис III. Присъдата е доживотен строг тъмничен затвор. За пръв път големият ни езиковед се обръща за помощ към Георги Димитров. Така Станислав е спасен. Той остава до смъртта на академика негов секретар и успява да подготви многотомните му трудове за печат. Александър Балан доживява почти 100-годишна възраст и умира на 12 февруари 1959 г. в София.

Научното наследство на акад. Балан се определя на 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи. Публикува изследвания и в областта на литературната история. По известни трудове: • Паисий Хилендарски. История славянобългарская (1762), Пловдив, 1898 • Софроний Врачански..., С., 1906 • Кирил и Методий. Жития..., С., 1920 • Нова българска граматика, С., 1940 • Борба за съвременен правопис (1921–1923), С., 1924 • Нова българска граматика за всякого, С., 1958 • Избрани произведения, С., 1987 • Книга за мене си, С., 1988

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.